Протестът! В 500 думи. Събудих се погълнат от странното усещане за смесица от студената пот, която се стичаше бавно по челото ми и странна тръпка, която се прокрадваше из цялото ми тяло. Гоня шесдестетте години и вече си мисля за пенсия, която разбира се няма да е скоро. Отдавна съм обърнал гръб на пороците (или по-скоро пороците не ме искат). Синът ми завърши университета, щерката ще завърши гимазия след половин година. Бях твърдо решен да им покажа родината – мястото, което дели ориенталската и европейската култура. Границата на цивилизацията и абсурда – или по-скоро абсурдната цивилизация. Първата спирка на нашето приключение беше сградата на народното събрание. Очакваният надпис на български „Съединението прави силата“ – беше сменен с надпис на неразбираем от мен език гласейки следното „birlik gücü“... Отново се натъкнах на протестиращите и се зачудих от колко години трае този протест, започнал в началото на 2013, когато все още бях в разцвета на силите си... Полицията бе строена и готова за разправа с демонстрантите. Офицерите им носиха тъмночервени фесове и говореха по радиостанциите на език, от който долавях само няколко думи като „калабалък“, „аман“, „аферим“, „сакън“, „машала“, „омбаши“ и подобни... Странно, преди около 40-тина години бях граничар на българо-турската граница и бях научил няколко думи, но защо родната милиция/полиция говореше на този странен език?! Загледах се в протестиращите, мургави младежи и девойки, облечени в ярки дрехи. Бяха си довели „музикатни“, които помагаха в окупацията на парламента с класически звуци на ориенталски кючек. Реших да попитам какво се случва точно. В интернет не се говореше изобщо за тази държава, която отдавна беше изхвърлена от Европейския Съюз. Заговорих първия срещнат младеж: -Какво се случва тук? – задох въпроса си... -Аферим ефенди... бла бла бла.. – измънка нещо младежа. -Ъ.. Извинете... Очевидно не искаше да ме извини, или изобщо не разбра какво му казах. Не се отказах и реших да попитам друг малко по-възрастен протестриращ. -Добър ден господине, ще ми кажете ли какво става? – отново настоях аз -Машала бате, протест правим за нашия Булгаристан. Аман от тези бунаци... – получих отговор на чист български с цигански акцент. -За какво протестирате и срещу кого? – попитах аз -Протестираме против ефенди Доганлъ... Баш министър от чок години... -Че той не умря ли? -Жив е серсема още, ограби Булгаристан.. -Това го направи преди повече от 20 години – има ли какво да краде още? – зачудих се аз. -Колкото повече отсарява, бунака, толкова повече краде. Гяурите избягаха в Европа, сега ние му сърбаме попарата... Да, ние „гяурите“ отдавна избягахме в Европа... Помислих си аз, поздравих и тръгнах. Чудих се как да обясня на децата си, че България се опитваше да стане цивилизована и демократична държава. Вместо това българите я напуснаха преди години, оставиха държавата на турци и цигани, които както виждам в момента ще се избият по между си. Събудих се погълнат от странното усещане... Все още е 2013 и за доста хора, които аз подкрепям (виртуално) все още имат някакъв шанс да променят ситуацията. Надявам се горещо, съня ми да не се превърне в реалност!