ТИРАМИСУ! Уникалната Рецепта...

За Трифон Зарезан – Т.е. празника на ЗАРЯЗАНИТЕ... Реших да си направя ТИРАМИСУ.. (Всъщност Тирамису означава “вдигни ми Го”.. или “вдигни ме горе” – т.е. да ти стане.. Така или иначе никой не казва точно какво да се вдигне горе.. ама по подразбиране ще вдигаме всичко което ни харесва..)

Разбира се.. Ще проявя и малко въображение.. Защото все пак е празник.. А на всичко това от горе не успях да намеря днес “Павесини” – изкупиха супермаркета техната мама гладна...

Необходими продукти:

1. Бутилка Джак Даниелс (за отксок.. защото като знаете след това какво чистене пада.. не е истина – виж точка 4.)
2. Чиста маса (нещо, което рядко се случва на един ерген)
3. Много свободно място за цапане.
4. Договор с добра чистачка (ако искате да спестите част от Джак Даниелс-а)
5. 5-6 яйца (аз имам само 5.. и още две.. ама за тях ще стане по-късно дума)
6. Малко захар, какао, някви бисквити (както казах за предпочитане са Павесини – ама кат нЕма.. И в склада нЕма.. И старшината не дава... И от Съюза не карат.. Извиняват се с Украйна.. На тях все Украйна им е крива..)... Ако имате ½ кило маскарпоне – от най-евтиното.. Нали мразим да плащаме за реклами от ТВ-то.. И без това нямам ТВ.. Никога не съм имал и няма да имам... Па камо ли да им плащам рекламите.. Малко кафе.. Кафе или... КАФЕ ИЛИ!!! Или нещо друго (на кафе илли в родината му викат или.. и аз се чудя или кво... и разправям “без или! Само КАФЕ!”.. уф.. пак се отклоних..) Аз ще сложа и меТ. Щото мечУ пуХ Убича меТ. И... Кутия цигари.. Ако не пушите – няма се оправите като хората.. Щото си иска цигарена пауза.. Поне 2-3 пъти..
7. Много етусиазъм.. И не вярвайте на блогове. Още по-малко на моя!

Така.... Започваме..

Намерете си поне 2-3 съда за изцапване.. И препоръчвам миксер.. Ако няма, си спомнете за родната казарма и лека по лека с ръчичката.. Нали се сещате???

Стъпка 1.

Пуснете си новия албум на Крейдъл Ъф Филт. Ако имате миксер – просто го пуснете на макс... (Албумът, не мискера...)

Стъпка 2.

Направете кафе или.... т.е. без или. Само кафе! Сипете си едно малко Джакче, докато стане кафето... Наздраве!

Стъпка 2 ½

Не е задължителна.. Пушете една цигара... Ако не пушите пак нищо няма да стане.. Но така поне няма да ви е яд..

Стъпка 3.

Ако си имате миксер (и работи.. и е чист.. преди всичо) отделете жълтъците от белтъците. Смесете ги с около 60-тина грама захар (или там колкото дойде. Аз лично пълня една трета водна чаша с захар и ръчкам) и започвайте да ги разбивате ЯКОООООО.. Усилете музиката – за да чувате по-добре. И гледайте да направите почти бяла смес. Абе то бяло от жълтъци няма да стане.. Но колкото толкоз.. а да.. НЕ ИЗХЪЛРЯЙТЕ белтъците... Освен, ако не сте го направили вече.. Защото ще ви трябват още 5-6 яйца. Ако нямате.. С онези двете, за които стана дума по-горе.. може и да изкарате някакво количество белтък... Успех все пак.

Стъпка 4

Ако сте оцелели след бортаба с миксера или евентуалното ръкоделие с вилицата... Може да продължите. Ако ли не.. Сипете си чаша Джак.. Изпийте я и научете най-важния урок на света... а той е “НИКОГА НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА БЛОГОВЕ!” Ако обаче сте толкова тъпи и упорити... Сложете маскарпоне в друг съд и започвайте да го разбивате. Докато правите това – предлагам да пушите цигарка или да глътнете малко Джакче.. За да не ме псувате толкова много. След като се разбие добре въпросното маскарпоне – добавете готовата смес от жълтъците и я разбъркайте докато стане светла и гъста маса...

Стъпка 5

Продължавате ли? Аз за малко да се откажа.. Сложих белтъка и около 60-70 грама захар и реших да ги разбия на сняг. За жалост миксера ми прегря и го сложих във фризера за малко, да охлади страстите. Все пак успях да докарам някакъв белтък на сняг. Ако ви се случи и на вас подобна ситуация.. Не пропускайте да нарпавите като мен – сложете си чаша Джак и споменете няколко майки, лели и други роднини.

Стъпка 6

Я.. Този миксер хептен отказа. Явно във фризера не му се е отразило много добре... Нищо аз не се отказвам... А вие?! Смесвам белтъка на сняг с другата пихтия и разбивам на 500 об. за минута (ако можете по-бързо и ви работи все още миксера може и да пробвате, но според моята рецепта е така... т.е. не гарантирам за успех) И сега... Идва най-трудната част. Всъщност най-трудната е после.. Но и тази не е лесна....

Абе.. Я по едно малко...

Стъпка 7

Уф.. Аман от това тирмами джу (джу е обратното на су – т.е. долу.. направо ми умря целия ентосиазъм...) Сега редим фатките.. Т.е. бисквитите.. и ред кайма, ред лайна.. (уф.. това беше рецепта за принцеси.. нищо де.. продължавам с тирамису-то) Редим.. Първо малко джак в основата..

То грехота се използва чичко Джак точно за сладкиши.. Ама мен си ме кефи. Редим бискивти..

Топим в кафе или.. (уф... без или.. само в кафе.. евентуално в малко Джак) – цепим, лепим и вулканизираме.. И така.. До средата...

Нищо, че сме на всеки километър.. По някое време.. Слагаме малко меТ. Заради Мечо Кух.. Който казва “колкото повече, толкова повече” и аз напълно го подкрепям..

Пием 2-3 гълтока Джак, пушим цигарка и продължаваме да редим..

Накрая.. Днес Трифон Зарезан.. Ама много трудно щеше да дойде да правя знака на Винпром-а.. Че направих сърце.. Шаблонче, няма си играя да го рисКувам я.. И жуля яко какао.. Докато не си проличи кво искам да кажа. След това.. от страни още малко какао..

Да не стане много контрастно..

Още едно малко джакче.. И марш в хладилника.

Благодаря ви. Довиждане!

П.С.

Авторът не носи никаква морална, материална и всякаква друга отговорност при странични ефекти по време на изълняване на въпросния “туториъл”. Всъщност... Ако някой си мисли, че това е тирамису – е познал. Тази рецепта я получих от една пичка от Флоренция, пряка потомка на рода Медичи, която беше много доволна от факта, че се познаваме и за да не я забравя ми подари тайната формула на успеха на този стар флорентински род. Не знам дали я запомних. Всъщност импровизирам – но освен рядко щастие (рядко ще ви се случи да изпитате такова щастие искам да кажа) други странични ефекти при пряка консумация не са забелязани. И... Ако някой наистина се излъже да изпълни тази рецепта.. Нека си каже мнението. И се извинявам за лошото качество на снимките.. Ама не ползвам фотоапарат. Имам си само мобилен телефон.. За целта J

уф.. жив съм

Гледам таквозинката ми вече не е застрашено от "човекът с косачката" от ГуГлусГлан.. Аз невинно малко негърче с още по-невинен кожен боздуган бях заплашен, че ще изгоря на клада за назинадие пред другите малоумници като мен - за да не пишат простотии из нетЯ..
И.. Ура.. И.. Язък.. тъкмо си бях направил архив и щях си таковам таквозинката - ама любимите на цял един свят ГуГуГурулички - решиха, че ще е по-добре да не ме закачат.. Не, че особено ми пука от тях, но явно се усетиха, че ще вдигна пара до небето.. Майната им.. Дори и да се мислят, че са велики, не трябва да забравят, че собствените им лайна не миришат по-приятно от тези на който и да е друг... Или с две думи... НАЗДРАВЕЕЕЕЕЕЕЕ... пак сме тук..

Таквозинката ми изгоря!

"Този блог бе заключен поради потенциални нарушения на Условията за ползване на Blogger. Не можете да пускате нови публикации в него, докато той не бъде прегледан и отключен.

Този блог ще бъде изтрит до 20 дни, освен ако не подадете заявка за преглед."

Няма да коментирам по-горния текст.. Но ако другарчетата го гугугугугуг си мисля, че ще ми затворят устата по този начин - жестоко са се излъгали.

Мое си гукат на тийнеджърите - и да се опитват да им извиват ръцете - но срещу мен това не работи.

очаквайте скоро блога ми преместен на http://blog.dinev.com - там няма да има фашистка цензура от помиари като гуггугуггугугу... и всекви други нещастнци интернет секти - които уж парадират, че са за "свободата на словото" а всъщност целуват всякакви полови (и не само) органи и се блъскат в гърдите, че били либерални.

Съжалавам да съобщя това на скромния брой хора, които четат това, което по принцип си пиша само и единствено за себе си, но това е положението..

ПС

Надявам се твърдението "Не можете да пускате нови публикации в него, докато той не бъде прегледан и отключен." да не е собено врено :)

наздраве и горе главата!

я.. влюбен съм.....

Невероятно но ФАК(т)..
Влюбих се.. Разбира се... Отново пак там, където цял живот съм бил влюбен - В себе си. Това няма да го дискутираме - то си личи от светлинни миленуми.. Но определено бих разсъждавал на темата любов в момента. В 5 сутринта.... Когато въпросната тема е най-актуална.
Какво е да обичаш? Или... Всъщност какво е да си влюбен? Отговорът на този БЕЗОТГОВОРЕН въпрос е бил винаги част от мръсТното ни подсъзнаие и естествено начин на възприятие на настоящото съзнаие, което ако се осъзнае, че е цялостно ще си среже всички атрерии, ще глътне ключа от артелната и венерически ще посегне на всичите си вени, които от своя страна ще се объран срещу личните си интреси и сами по себе си ще си резнат връзките на летящите сандали и ще се загубят в небитието.
ще оставим милото нам съзнание да лети в облаците от червени розвови листа - усещайки страстта на похотливата възбуда на отреденото му място и ще се зачудим защо, кога какво е било някога отново и ще бъде во веки веков. Пиешейки тези думи се осъзнавам в тийнедъркската си същност - която дълбоко е създала личността ми и ще си спомня за тръпката, която премина през мирогледа ми - когато се изграждах като характер.
Мислейки реално и последователно във въпросния ред на събития - които подреждат света по начина който ни харесва (или някога ще ни хареса) се връщам на момента "влюбих се". Я.. Отново открих себе си. Познах най-прекрасната жена на света - която ми роди НАИСТИНА най-прекрасното дете на света и след това я загубих. Разбира се, че ще стане така - "Ако искаш да срещнеш идеалния мъж, просто трябва да си го родиш" - случва се и на най-добрите... Тогава надникнах в сърцето си - за да извадя спомена за най-истинската, никога не дискутирана и несподелявана с никого любо. Очакванията - със сигурност - разруха.. Въсможностите.. Определно неописуеми... Последствията - част от лична собственост в центъра на Нагазаки през 45-та.. Случва се и на най-добрите.... Нали? да.. знам де... Няма какво да се дискуртра точно този аргумент... Случило се е. "Някога когато остана сама" - добре, че не продължавам да пиша в женски род. Не ми отива... Та да се върнем на въпроса - за "любовта, без която не можем....?????" С ръка на сърцето казвам, че тя е любов, без която всъщност можем и никога не сме си признавали, че не можем, но каква полза от същата, когато не е наша?! И аз това се чудя и не мога да намеря правилен отговор... Всъщност го открих - отговора де.. Другото е трудно да се открие и с микроскоп и два-три отряда сини каски от копрпуса на МИРА и подобни органицации (Мира - онзи вътрешен мир, който не ти дава и секунда спокойствие - и предпочиташ на война, като на война... използвайки най-силните си оръжия...)
Та никога не бих завършил по подобен начин - цялата тази история.. Но след кратка 10 часова дискусия получих "зает" сигнал - след което получих "извън обхват".. Чудя се какво ме е обхванало, че дори и прихванало да звъня сам на себе си и да си се обяснявам в лИбоФФ...
Наздраве!

Чалгата плъзна по света...

Винаги съм си мислил, че човек не може да избере сам географското положение на своето собствено рождество, но за сметка на това може да направи правилния избор за наследниците си. Аз за жалост съм роден в държавата на турбо-чалгата - където азис е по-известен от Айнщайн и определено педерастлъка е на мода. Не само в "музикалните" (ако мога така да ги нарека) среди - но и почти навсякъде. Сещам се една песен на стари мои приятели - които навремето визираха Мони и Домчил и Мариус Куркински с думите "щото днеска е на мода.. педерастката порода"... Изминаха доста години и продлжава същата порода, но в доста по-извратен, фрапиращ и демонстриращ стил да промива и без това закърнелите мозъци на младото ни поколение. Всъщност и аз продължавам да се чувствам млад. Наскоро за един уикенд навъртях 2600 км (с автомобил) за да мога да гледам модерен метъл на концерт в Хоф Бавария и да пийна малко истинска бира. За въпросният концерт ще стане дума в друг от постовете ми. Всъщност аз много харесвам Фолк музиката - но определено не мога да понасям ориенталската чалга в изпълнение на "българи" със съмнителна етническа принадлежност, които обичат да наричат себе си Роми - въпреки, че не знаят къде се намира Рома (Рим) на картата. Става дума за цигани, които определят себе си като музиканти. От трета страна съм фен на истинската циганска музика - която също НЯМА нищо общо с българската турбо чалга, която незнайно по какви причини е наречена поп фолк. Всъщност за "поп" знам от къде идва... От хисарския поп - който нахлу със страшна сила по капанчетата из морето в средата на 80-те. Но ФОЛК - е това не мога да го разбера. Мисля, че автентичен модерен фолк - базиран на българската фолк музика в момента се прави само от една група - групата наречена ЕПИЗОД. Но т.нар. поп-фолк в родината е чисто и просто огледало за културните ценности на средостатистическия ни сънародник.
Явно твърде много се овлякох в определения и се отклоних от главната тема - "Чалгата плъзна по света"... Цъкайки из нетЯ видях реклама "Ивана - концерт в САЩ"... Красота.. Местна минетчийка без никакви музикални заложби - отива да показва на горките американци (предполагам селяндурите, коти са си "били камшика" в щатите) на какво е способна България... Не, че Бритни Спиърс или други местни звезди са по-надарени от сънародничката ни, но е срамота да си показваме простотията пред хората. Защото в очите на чужденците остава впечатление, че всички ние - българите сме кретени, които слушат ориентаска музика... Евентуално сме резани парчоци или поне цигани-педерасти (като онзи васко - който наричас себе си азис)
Поразгрових се още малко из интернет... И разбрах, че въпросната местна дудукчийка - наречена Ивана е правила бибитки и в Испания. Е... Там няма лошо - родината на европейската чалга - там при тях циганията е подобна на родната българска - но те си имат и крави пред които хората бягат, очаквайки да бъдат намушкани.. и които серат по улиците. Нещо за което родните селяндури трябва да се замислят - дали не е добре и в България да се направят "тореадорски" празници... И от добрата крава Милка да направим разгневен звяр, пред който да бягаме и ако случайно ни сгази да се радваме, че ни се е случило.. За улиците няма проблеми - те и без крави смърдят на лайна - но определено говеждите изпражнения ще се впишат идеално в родината на чалгата (в която всички ние сме родени... и нищо не можем да направим, защото простотията е много по-силна и ако се бориш с нея - просто си обречен за загуба...)
това е скъпи мои "фенове".. Всъщност едва ли има някой, който да чете това, но аз съм като Бай Тошо - написал съм повече неща, отколкото съм прочел.

наздраве

Ходих на кино..

Вчера по електрическата поща получих ми пратиха безплатни билети за филм и малко виагра.. виаграта я продадох по най-бей... ама съм хванал микроби на компютъра.
и си отварям аз неутронната поща и гледам витамини... и самолетни билети. викам си "ще си подфърчам - не мога да остана безпристрастен към това чудо на техниката" (компютрите де) и си разпечатвам на печатарката наградата от държавната лотария на шири ланка - и извднъж спря висчко.. обаждам се на поддръжката - хората викат "изгорял ви е гръмоотвода"... те сега малките компютърчета де са като куфарчета (даже и по-малки) имат вграден гръмоотвод и се закачат без жици и друга бодлива тел в съоржъението, от което се черпи интернет. и.. отивам си аз на кино - и гледам филм... ей... какъв филм. никой не заспа този път. със сигурност ще получи скоро нобелова награда - сигурен съм. идвам си тука аз, да проверя дали са изчистили бактеррите от ПеЦеТо (така ми казаха техниците на компютри, че се казвало по модерен начин) и констатирам абсолютна независимост от всякакъв вид заразни и венерически болести. гледам са си забравили педалчето (с някво животинско име го наричаха... гризач вредител - но не помня точно как).. и си викам.. КЕЕЕФ.. моето след 6-тото настъпване се счупи, ама това по-масивно изглежда - може и да издържи поне седмица. нещо се опитаха да ми искат много пари - за смяна на безкабелен гръмоотвод и други интервенции, ама аз им показах среден пръст и викам "абе ей.. келеши с келеши, аз кога съм цъкал на осмака вие още с памперс сте се разхождали".. Нещастници, били ИТ специалисти.. А в Италия не са ходили, па камо ли да се стреляли по папата. Тя сега нова папа.. Старата я убихме инфаркт получи човечеца.. то толкоз те гърмят па никой да не те убие.. не си е работа. те държаха да им платя и аз им обещах, че ще им пусна факс. (и без това не ми трябва - изненадах ги на излизане... много очудено погледнаха на горе и споменаха някакви мои далечни роднини) накрая по живо по здраво си влязах да си навигирам из дебрите на интернетя и съм радостно щастлив, въпреки, че водородната поща не са я оправили - щото още ми идва виагра (ама по-добре да има, когато не ти трябва, отколкото да ти трябва и да няма)
наздраве!

ФМИ

яяяяяяяяяя на кви пичове попаднах...
ФМИ

думи...

Думи… Истини.. Слова… Защо си мислим, че сме най-силни когато заблуждаваме себе си? Кога ли изобщо ще престанем – да се правим на умни и да си тръгнем по пътя, който всячески дискутираме, разискваме, потъпкваме се сами пред себе си и пред хората, които най-много обичаме? Продължаваме да тънем в заблудата на тотално равнодушие, кото ни разяжда от вътре, но за сметка на това ни унищожава от вън? Дали наистина е правилният път, който заобикаляме дори и без да си дадем сметка, че просто не разбираме това, към което се стремим и основно го гледаме през пердето на самозабвението? Или сме свикнали да не вярваме на чувствата си и да ги интерпретираме по начин, който не само е удобен за нас самите, но и да нараняваме най-близките си – просто заради идеята, че когато си решил да атакуваш просто нямаш шанс за отсъпление? Всъщност отсъплението е нещо лошо, но не и когато отстъпваш в битката с принципите си, които непрекъснато нападаш, защото не ти харесва изобщо да бъдеш толкова взискателен? Изобщо дали си даваме сметка, че най-големият враг на теб самия е твоето изкривено аз, което не е свикнало да губи, в битката със себе си? Или по една или друга причина успяваме да си отстоим на глупавите мотивации за нещо, което изобщо не се знае от къде и как се е появило? И още по-малко дали си залужава да му обръщаме такова основно внимание, че чак да се вманиачим до таква степен, че да погазваме всичко, което някога е означавало нещо? А какво всъщност е от значение? Дали не е най-важното нещо на света, това което е невидимо и дадено, или просто е толкова незначимо, че въпреки факта, че няма никакво значение – всички се стремим към него всячески и в момента в който успеем да го забележим по един или друг начин, започваме да го пренебрегваме толкова усърдно, че дори и забравяме за съществуването му. След което започваме отново да го търсим – с риск да не сме толкова смешни в собствените си очи и го забравяме, защото си припомняме почти несъзнателно, че всъщност за нас няма никаква стойност. Дали сме наистина толкова глупави да повярваме на маскираният свят около нас, който продължава да се опитва да ни прегази, въпреки факта, че живеем в самозаблуда, която ни разгражда? Дали наистина атаката е най-добрата форма на защита, или е просто най-добрата форма на заблуждение на евентуалния противник, който всъщност се оказва от твоят отбор, че си по-силен и по-истински. И изобщо кога ли ще разберем, че двубоят е толкова реален само и единствено, когато има опонент, а когато го елиминираме – по един или друг начин нещата стават толкова скучни и монотонни, че съжаляваме за това, че него вече го няма. Накрая разбираме, че той определено не е бил никакъв противник, а просто човек, който толкова много е държал на теб, че се е впуснал в двубоя – защото е искал да ти направи удоволствие, без значение дали ще победи или ще бъде победен и също така поради факта, че е искал да получи удоволствие за себе – за да участва в това предизвикателство.