ТИРАМИСУ! Уникалната Рецепта...

За Трифон Зарезан – Т.е. празника на ЗАРЯЗАНИТЕ... Реших да си направя ТИРАМИСУ.. (Всъщност Тирамису означава “вдигни ми Го”.. или “вдигни ме горе” – т.е. да ти стане.. Така или иначе никой не казва точно какво да се вдигне горе.. ама по подразбиране ще вдигаме всичко което ни харесва..)

Разбира се.. Ще проявя и малко въображение.. Защото все пак е празник.. А на всичко това от горе не успях да намеря днес “Павесини” – изкупиха супермаркета техната мама гладна...

Необходими продукти:

1. Бутилка Джак Даниелс (за отксок.. защото като знаете след това какво чистене пада.. не е истина – виж точка 4.)
2. Чиста маса (нещо, което рядко се случва на един ерген)
3. Много свободно място за цапане.
4. Договор с добра чистачка (ако искате да спестите част от Джак Даниелс-а)
5. 5-6 яйца (аз имам само 5.. и още две.. ама за тях ще стане по-късно дума)
6. Малко захар, какао, някви бисквити (както казах за предпочитане са Павесини – ама кат нЕма.. И в склада нЕма.. И старшината не дава... И от Съюза не карат.. Извиняват се с Украйна.. На тях все Украйна им е крива..)... Ако имате ½ кило маскарпоне – от най-евтиното.. Нали мразим да плащаме за реклами от ТВ-то.. И без това нямам ТВ.. Никога не съм имал и няма да имам... Па камо ли да им плащам рекламите.. Малко кафе.. Кафе или... КАФЕ ИЛИ!!! Или нещо друго (на кафе илли в родината му викат или.. и аз се чудя или кво... и разправям “без или! Само КАФЕ!”.. уф.. пак се отклоних..) Аз ще сложа и меТ. Щото мечУ пуХ Убича меТ. И... Кутия цигари.. Ако не пушите – няма се оправите като хората.. Щото си иска цигарена пауза.. Поне 2-3 пъти..
7. Много етусиазъм.. И не вярвайте на блогове. Още по-малко на моя!

Така.... Започваме..

Намерете си поне 2-3 съда за изцапване.. И препоръчвам миксер.. Ако няма, си спомнете за родната казарма и лека по лека с ръчичката.. Нали се сещате???

Стъпка 1.

Пуснете си новия албум на Крейдъл Ъф Филт. Ако имате миксер – просто го пуснете на макс... (Албумът, не мискера...)

Стъпка 2.

Направете кафе или.... т.е. без или. Само кафе! Сипете си едно малко Джакче, докато стане кафето... Наздраве!

Стъпка 2 ½

Не е задължителна.. Пушете една цигара... Ако не пушите пак нищо няма да стане.. Но така поне няма да ви е яд..

Стъпка 3.

Ако си имате миксер (и работи.. и е чист.. преди всичо) отделете жълтъците от белтъците. Смесете ги с около 60-тина грама захар (или там колкото дойде. Аз лично пълня една трета водна чаша с захар и ръчкам) и започвайте да ги разбивате ЯКОООООО.. Усилете музиката – за да чувате по-добре. И гледайте да направите почти бяла смес. Абе то бяло от жълтъци няма да стане.. Но колкото толкоз.. а да.. НЕ ИЗХЪЛРЯЙТЕ белтъците... Освен, ако не сте го направили вече.. Защото ще ви трябват още 5-6 яйца. Ако нямате.. С онези двете, за които стана дума по-горе.. може и да изкарате някакво количество белтък... Успех все пак.

Стъпка 4

Ако сте оцелели след бортаба с миксера или евентуалното ръкоделие с вилицата... Може да продължите. Ако ли не.. Сипете си чаша Джак.. Изпийте я и научете най-важния урок на света... а той е “НИКОГА НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА БЛОГОВЕ!” Ако обаче сте толкова тъпи и упорити... Сложете маскарпоне в друг съд и започвайте да го разбивате. Докато правите това – предлагам да пушите цигарка или да глътнете малко Джакче.. За да не ме псувате толкова много. След като се разбие добре въпросното маскарпоне – добавете готовата смес от жълтъците и я разбъркайте докато стане светла и гъста маса...

Стъпка 5

Продължавате ли? Аз за малко да се откажа.. Сложих белтъка и около 60-70 грама захар и реших да ги разбия на сняг. За жалост миксера ми прегря и го сложих във фризера за малко, да охлади страстите. Все пак успях да докарам някакъв белтък на сняг. Ако ви се случи и на вас подобна ситуация.. Не пропускайте да нарпавите като мен – сложете си чаша Джак и споменете няколко майки, лели и други роднини.

Стъпка 6

Я.. Този миксер хептен отказа. Явно във фризера не му се е отразило много добре... Нищо аз не се отказвам... А вие?! Смесвам белтъка на сняг с другата пихтия и разбивам на 500 об. за минута (ако можете по-бързо и ви работи все още миксера може и да пробвате, но според моята рецепта е така... т.е. не гарантирам за успех) И сега... Идва най-трудната част. Всъщност най-трудната е после.. Но и тази не е лесна....

Абе.. Я по едно малко...

Стъпка 7

Уф.. Аман от това тирмами джу (джу е обратното на су – т.е. долу.. направо ми умря целия ентосиазъм...) Сега редим фатките.. Т.е. бисквитите.. и ред кайма, ред лайна.. (уф.. това беше рецепта за принцеси.. нищо де.. продължавам с тирамису-то) Редим.. Първо малко джак в основата..

То грехота се използва чичко Джак точно за сладкиши.. Ама мен си ме кефи. Редим бискивти..

Топим в кафе или.. (уф... без или.. само в кафе.. евентуално в малко Джак) – цепим, лепим и вулканизираме.. И така.. До средата...

Нищо, че сме на всеки километър.. По някое време.. Слагаме малко меТ. Заради Мечо Кух.. Който казва “колкото повече, толкова повече” и аз напълно го подкрепям..

Пием 2-3 гълтока Джак, пушим цигарка и продължаваме да редим..

Накрая.. Днес Трифон Зарезан.. Ама много трудно щеше да дойде да правя знака на Винпром-а.. Че направих сърце.. Шаблонче, няма си играя да го рисКувам я.. И жуля яко какао.. Докато не си проличи кво искам да кажа. След това.. от страни още малко какао..

Да не стане много контрастно..

Още едно малко джакче.. И марш в хладилника.

Благодаря ви. Довиждане!

П.С.

Авторът не носи никаква морална, материална и всякаква друга отговорност при странични ефекти по време на изълняване на въпросния “туториъл”. Всъщност... Ако някой си мисли, че това е тирамису – е познал. Тази рецепта я получих от една пичка от Флоренция, пряка потомка на рода Медичи, която беше много доволна от факта, че се познаваме и за да не я забравя ми подари тайната формула на успеха на този стар флорентински род. Не знам дали я запомних. Всъщност импровизирам – но освен рядко щастие (рядко ще ви се случи да изпитате такова щастие искам да кажа) други странични ефекти при пряка консумация не са забелязани. И... Ако някой наистина се излъже да изпълни тази рецепта.. Нека си каже мнението. И се извинявам за лошото качество на снимките.. Ама не ползвам фотоапарат. Имам си само мобилен телефон.. За целта J

уф.. жив съм

Гледам таквозинката ми вече не е застрашено от "човекът с косачката" от ГуГлусГлан.. Аз невинно малко негърче с още по-невинен кожен боздуган бях заплашен, че ще изгоря на клада за назинадие пред другите малоумници като мен - за да не пишат простотии из нетЯ..
И.. Ура.. И.. Язък.. тъкмо си бях направил архив и щях си таковам таквозинката - ама любимите на цял един свят ГуГуГурулички - решиха, че ще е по-добре да не ме закачат.. Не, че особено ми пука от тях, но явно се усетиха, че ще вдигна пара до небето.. Майната им.. Дори и да се мислят, че са велики, не трябва да забравят, че собствените им лайна не миришат по-приятно от тези на който и да е друг... Или с две думи... НАЗДРАВЕЕЕЕЕЕЕЕ... пак сме тук..

Таквозинката ми изгоря!

"Този блог бе заключен поради потенциални нарушения на Условията за ползване на Blogger. Не можете да пускате нови публикации в него, докато той не бъде прегледан и отключен.

Този блог ще бъде изтрит до 20 дни, освен ако не подадете заявка за преглед."

Няма да коментирам по-горния текст.. Но ако другарчетата го гугугугугуг си мисля, че ще ми затворят устата по този начин - жестоко са се излъгали.

Мое си гукат на тийнеджърите - и да се опитват да им извиват ръцете - но срещу мен това не работи.

очаквайте скоро блога ми преместен на http://blog.dinev.com - там няма да има фашистка цензура от помиари като гуггугуггугугу... и всекви други нещастнци интернет секти - които уж парадират, че са за "свободата на словото" а всъщност целуват всякакви полови (и не само) органи и се блъскат в гърдите, че били либерални.

Съжалавам да съобщя това на скромния брой хора, които четат това, което по принцип си пиша само и единствено за себе си, но това е положението..

ПС

Надявам се твърдението "Не можете да пускате нови публикации в него, докато той не бъде прегледан и отключен." да не е собено врено :)

наздраве и горе главата!

я.. влюбен съм.....

Невероятно но ФАК(т)..
Влюбих се.. Разбира се... Отново пак там, където цял живот съм бил влюбен - В себе си. Това няма да го дискутираме - то си личи от светлинни миленуми.. Но определено бих разсъждавал на темата любов в момента. В 5 сутринта.... Когато въпросната тема е най-актуална.
Какво е да обичаш? Или... Всъщност какво е да си влюбен? Отговорът на този БЕЗОТГОВОРЕН въпрос е бил винаги част от мръсТното ни подсъзнаие и естествено начин на възприятие на настоящото съзнаие, което ако се осъзнае, че е цялостно ще си среже всички атрерии, ще глътне ключа от артелната и венерически ще посегне на всичите си вени, които от своя страна ще се объран срещу личните си интреси и сами по себе си ще си резнат връзките на летящите сандали и ще се загубят в небитието.
ще оставим милото нам съзнание да лети в облаците от червени розвови листа - усещайки страстта на похотливата възбуда на отреденото му място и ще се зачудим защо, кога какво е било някога отново и ще бъде во веки веков. Пиешейки тези думи се осъзнавам в тийнедъркската си същност - която дълбоко е създала личността ми и ще си спомня за тръпката, която премина през мирогледа ми - когато се изграждах като характер.
Мислейки реално и последователно във въпросния ред на събития - които подреждат света по начина който ни харесва (или някога ще ни хареса) се връщам на момента "влюбих се". Я.. Отново открих себе си. Познах най-прекрасната жена на света - която ми роди НАИСТИНА най-прекрасното дете на света и след това я загубих. Разбира се, че ще стане така - "Ако искаш да срещнеш идеалния мъж, просто трябва да си го родиш" - случва се и на най-добрите... Тогава надникнах в сърцето си - за да извадя спомена за най-истинската, никога не дискутирана и несподелявана с никого любо. Очакванията - със сигурност - разруха.. Въсможностите.. Определно неописуеми... Последствията - част от лична собственост в центъра на Нагазаки през 45-та.. Случва се и на най-добрите.... Нали? да.. знам де... Няма какво да се дискуртра точно този аргумент... Случило се е. "Някога когато остана сама" - добре, че не продължавам да пиша в женски род. Не ми отива... Та да се върнем на въпроса - за "любовта, без която не можем....?????" С ръка на сърцето казвам, че тя е любов, без която всъщност можем и никога не сме си признавали, че не можем, но каква полза от същата, когато не е наша?! И аз това се чудя и не мога да намеря правилен отговор... Всъщност го открих - отговора де.. Другото е трудно да се открие и с микроскоп и два-три отряда сини каски от копрпуса на МИРА и подобни органицации (Мира - онзи вътрешен мир, който не ти дава и секунда спокойствие - и предпочиташ на война, като на война... използвайки най-силните си оръжия...)
Та никога не бих завършил по подобен начин - цялата тази история.. Но след кратка 10 часова дискусия получих "зает" сигнал - след което получих "извън обхват".. Чудя се какво ме е обхванало, че дори и прихванало да звъня сам на себе си и да си се обяснявам в лИбоФФ...
Наздраве!