петък, януари 16, 2009

я.. влюбен съм.....

Невероятно но ФАК(т)..
Влюбих се.. Разбира се... Отново пак там, където цял живот съм бил влюбен - В себе си. Това няма да го дискутираме - то си личи от светлинни миленуми.. Но определено бих разсъждавал на темата любов в момента. В 5 сутринта.... Когато въпросната тема е най-актуална.
Какво е да обичаш? Или... Всъщност какво е да си влюбен? Отговорът на този БЕЗОТГОВОРЕН въпрос е бил винаги част от мръсТното ни подсъзнаие и естествено начин на възприятие на настоящото съзнаие, което ако се осъзнае, че е цялостно ще си среже всички атрерии, ще глътне ключа от артелната и венерически ще посегне на всичите си вени, които от своя страна ще се объран срещу личните си интреси и сами по себе си ще си резнат връзките на летящите сандали и ще се загубят в небитието.
ще оставим милото нам съзнание да лети в облаците от червени розвови листа - усещайки страстта на похотливата възбуда на отреденото му място и ще се зачудим защо, кога какво е било някога отново и ще бъде во веки веков. Пиешейки тези думи се осъзнавам в тийнедъркската си същност - която дълбоко е създала личността ми и ще си спомня за тръпката, която премина през мирогледа ми - когато се изграждах като характер.
Мислейки реално и последователно във въпросния ред на събития - които подреждат света по начина който ни харесва (или някога ще ни хареса) се връщам на момента "влюбих се". Я.. Отново открих себе си. Познах най-прекрасната жена на света - която ми роди НАИСТИНА най-прекрасното дете на света и след това я загубих. Разбира се, че ще стане така - "Ако искаш да срещнеш идеалния мъж, просто трябва да си го родиш" - случва се и на най-добрите... Тогава надникнах в сърцето си - за да извадя спомена за най-истинската, никога не дискутирана и несподелявана с никого любо. Очакванията - със сигурност - разруха.. Въсможностите.. Определно неописуеми... Последствията - част от лична собственост в центъра на Нагазаки през 45-та.. Случва се и на най-добрите.... Нали? да.. знам де... Няма какво да се дискуртра точно този аргумент... Случило се е. "Някога когато остана сама" - добре, че не продължавам да пиша в женски род. Не ми отива... Та да се върнем на въпроса - за "любовта, без която не можем....?????" С ръка на сърцето казвам, че тя е любов, без която всъщност можем и никога не сме си признавали, че не можем, но каква полза от същата, когато не е наша?! И аз това се чудя и не мога да намеря правилен отговор... Всъщност го открих - отговора де.. Другото е трудно да се открие и с микроскоп и два-три отряда сини каски от копрпуса на МИРА и подобни органицации (Мира - онзи вътрешен мир, който не ти дава и секунда спокойствие - и предпочиташ на война, като на война... използвайки най-силните си оръжия...)
Та никога не бих завършил по подобен начин - цялата тази история.. Но след кратка 10 часова дискусия получих "зает" сигнал - след което получих "извън обхват".. Чудя се какво ме е обхванало, че дори и прихванало да звъня сам на себе си и да си се обяснявам в лИбоФФ...
Наздраве!

3 коментара:

Тайланд каза...

хубаво е човек да се харесва и обича себеси - мисля че така се придобива самочувствие, много поздрави и до скоро

Тайланд каза...

хубаво е човек да се харесва и обича себеси - мисля че така се придобива самочувствие, много поздрави и до скоро

почивка в Мармарис каза...

много хубав расказ на тема любов - интересен стил на писане - харесва ми продължавай така