днес ми се пише...

Толкоз много ми се пише, че ако и толкова ми се четеше можеше да си завърша основното образование без да се замисля.. Седя и се чудя - как може да седя и да се чудя - вместо да измисля нещо, което си заслужава да си заслужи заслугите. И така или иначе не го измислям - а дори и да го измисля да не съм луд да го напиша. Всъщност май не ми се пише - а си педавам някваква важност - че и трявба да си вярвам. Т.е. повярвах си. Тъпо е да ти се прави нещо, а да не занеш точно какво - и в момента в който разбереш, какво ти се прави да си кажеш - това е тъпо... Защото аз разбрах какво ми е правило от толкоз време - и наистина е тъпо... Аре като се върна от кенефа ще продължа... Отново тук - до къде бяхме стигнали? А.. Да... Тракам си аз по клавиатурата - като сополакно с по паважа с лагрна количка и мисълта ми е текнала - като чернобилски дъжд - онзи дъжд де ни поливаха на първи май - докато викахме "ура" и махахме весело с червени байрачета и надути презервативи (щото по него време имаше криза за балончета - от СССР бяха объркали пратките и вместо първомайски балончета - пратиха негърски капути - но това някой друг път ще го дискутираме)... Махаме си ние руските балончета и щастливо пеем социалистически химни и не подозираме, че благодарение на този дъжд ще се изградим като любители на този така прогресиращ социален стой. Всъщност на "запад" е модерно да си социалист.. Дори комунист. Да де, тях не са ги поливали с радиоактивен дъжд и не са им раздавали второкачествени презервативи - вместо балони - но щом ги влече - може и това да им се случи... Ако не на тях самите - то на децата им. Не, че им го пожелавам, но както е тръгнало процеса ще стане необратим...
Лека нощ!

Луд умора няма...

Всъщност това се отнасяше за мен.. Че реших да пиша втори постинг за днес.. Но май трябваше да се казва "Пази Боже сляпо да прогледа.."
Няма да споменавам конкретни имена и ситуации - но наскоро си говорих с барабаниста на една българска група (същата лично на мен ми дава/ше?/ яко кеф) - която сама по себе си не съществува от години..
Идеята е следната... Вокалчето на групата се самовлюбил, купил си някъв кирлив мерцедес Е класа, пропушил пури (с или без мустак не се знае за сега) и започнал да сее на ляво на дясно болните си амбиции за избиване на жилищни (и некви други) комплекси - пеейки (или опитвайки се да пее.. не е още ясно) родна чалга - с лек рок мотив.. С две думи пича хептен обърнал резбата - събрал някви съмишленици и задрусали рок-чалгичка.. Която всъщност си е чиста чалгичка - без особено допирни точки с рока в един или друг вид. Следващата стъпка предполагам е съвместно турне с колегата му Азис или поне другия любим на цял един народ палячо наречен Славчо от КуКу...
всъщност какво ли се очудвам, след като Металика започнаха да жулят яко кънти (т.е. американска чалгица) - защот родният рокаджия да не запее Камъните Падат с лек турбо-ловър рок мотив.
Доколкото знам основните хора (за да не казвам членове.. че член отдавна е мръсТна мумица в омайната и сладка реч) от бившата група най-категорично са отказали да му сътруничат - но онзи в момента пуши пури в долнопробни кръчмета из пресечки на бул. Витоша и се бие в бръснатите цици колко велик рокаджия бил (бил е минало свършено незапомнено от никой време.. нещо като малкото име на америкаснки президент от близкото минало, който го освиркаха публично насред белия дом)

UniBG

Гледам разни приятели... пък и разни келеши са писали за "великата" простотия наречена УниБГ... Та както Делиан каза - той е един от създаетилте на мрежата, а аз съм един от първите му последователи и достойни (надявам се) заместници.
Та ще ги стигнем и задминем дори - без да се замислим, дори и сме го направили без да го помислим.. Но едва ли е това, което по принципн дефакто стана ясно на останалите. Чудя се дали мога да продължавам в същия дух да редя някакви думички, без да казвам нищо, пък и да кажа, кой ли ще го прочете, а и дори да не го прочете нищо не е загубил.. Или спечелил... Понякога идеята е твърде безсмислена за да се нарече идея или по-скоро идЕотщина - което от своя стана е по-голямата кака на идеята по време на идеологическата пропаганда и времената за които не помним, пък и да помним не ровим... Ала бала.. Днес ми се пише... Но ще пиша по-бавно и без това (по)читателите ми не могат да четат бързо - ако изобщо могат. Всъщност и аз не мога да чета - аз съм писател, не читател.. Четенето е за онези де още не са се научили да пишат, но тук май всички пишем - другарят Хилендарски би ни завидил за уменията, даденостите и преди всичко взетостите, които ние сами сме си причинили...