Баси тъпата история... Съм се надул - мязам на хамстер... Нещо лимфните ми възли под сливиците са се възпалили зверски... Кой знае кво се е случило - обикалям по доФтори като муха без глава - всъщност последното мнение от лекяря, който ме прегледа днес беше, че ще ми режат главата да ги махнат онея бибитки де са се надули и после пак ще ми я зашият.. Да видим дали ще ми резнат фикоса - екографа дава черно петно - голямо около 3,5 см - от цяла седмица се тъпча с антибиотици - съм станал ултра анти био тичен - чак тикове хванах - приличам на стара лейка - претъпкан с простотия кат лайно с витамини. Чудя се дали не съм станал развъдник за раци - барим да изкараме някой лев - че знаете ли им цените.. Иначе тоя (последният) де ме гледа - хурург човека.. Дай му да реже - те това работят - има или няма смисъл той иска да отвори капака да виде кво е онова черно петно де екографа не му го показва. Предполагам е нещо, което се лекува де.. Щото иначе трябва да ходя на кални бани - да свиквам с пръстта - пък и определено съм противник на идеята да храня червеи - и без това не съм вкусен (или поне така ми се струва)... Не, че ми пука де.. Ама не е особено добра идея да храним червеи с ролца от раци. Че диагнозата малко ме притесни - но кво ти е писано браче.. Ако ти е писано да се удавиш няма се обесиш и обратно - въпреки, че то не се знае дали е точно така или точно обратна на онова, което смяташ за вярно - вземайки под внимание и най-невинните откъсачни идеи, които някога са минавали през каквото и да е било. Въщност съм в чудесно здраве - и ако врата ми не беше толкоз подут бих казал, че съм в перфектно здраве и мога да убия бик с една ръка (държаща пистолет) - всъщност пак мога - ама нали съм състрадателен и си мисля, че кравите полудяват заради такива като мен де искат да трепят бедните бикове с една ръка... Смаятайте горките крави колко са нещастни, че чак полудяват само от мисълта, че даден кретен е решил да се доказва, че е в перфектно състояние - убивайки каквито и да е бикове - само и само да си избие черните мисли от празната шамандура - в която цавството на вакуума придобива особено надмощие над здравия разум, който определено не е нито здрав, нито разум.
Бладодаря ви за търпението, ако се оправя ще пиша - ако пукна - ще си публикувам некролога на първа страница - с някоя по-приемлива снимчица - че е много тъпо - винаги слагат по некролозите най-скапаната снимка, за която притежателя (т.е. бившия притежател) на въпросния некролог може да се сети - което ме навява на мисълта, че е добре да си го подготвя от рано - да не ми сложат снимка от сватбата.. Например или от някое друго неприятно събитие... Предпочитам снимка от концерта на Suicidal Tendencies през 1998 - когато се оказа че не мога да броя добре.. Защото след 24-тата бира успях ама по-на татък не ми се отдаде.. Надявах се колегата бат Пешо (по прякор Щирлиц) да ги е преброил той уж по-умен беше - ама се оказа, че и той е влязал в аналогов режим - и е имал съащия проблем с цифрите - също като мен.
петък, февруари 22, 2008
петък, февруари 15, 2008
вторник, февруари 12, 2008
Sodom - Sofia 15.09.1991 (по-добре късно отколкото никога)
Винаги съм искал да пиша за този уникален за времето си концерт, когато легендарната зададногерманска траш банда разтърси 15 000+ български метъли и още поне 20 000 мирни граждани - живеещи около стадион Академик.
Наскоро сдобих този невероятен концерт - и го чух отново 10 години по-късно (до преди 10-тина години имах касетата, която се порутчи в дебрите на мазето ми)...
След като се разкараха досадните загряващи групи - родно поизводство - другарят Енджълрайпър се появи на сцената с кървавочервен бас... Погледна публиката (хвана се за главата.. такова чудо не беше виждал никога - както по-късно си призна сам) и извика "СОФИЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ"!!!
Красота... След което забиха Agent Orange - едноименното парче от предишния им албум - което за мое голямо очудване не беше включено в бутлег касетката - производство на Лазаров Рекърдс - записано тайно през микс системата... И тиражирано в 100 (ако не се лъжа) бройки. Всъщност се сещам, че на второто или третото парче им спряха саунда - което ме навява на мисълта, че са започнали да пишат - след онзи проблем със звука... Звучи логично - защото едноименният хит - който почти всички заклети фенове на групата го определят като върховата точка на въпросната група - не беше включен в бутлег летната..
След парчето Exhibition Bout се мерна Венци Кис-а нарисуван като Джим Саймънс... Ендълрайпър го покани на сцената с иронична усмивка - представяйки го като "я... Джим Саймънс от Кис ни е дошъл на концерта..." Готин бъзик с олд скуул рокаджиите от въпросната група - но определено всички завидяхме на Венци, който се качи на сцената рамо до рамо със Содом. Следваха няколко ултра яки парчета - като Iron Fist (кавър версия на едноименното парче на Motor Head), Nuclear Winter, Tired and Red - докато не дойде класическото Remember the Fallen... Едно от най-яките концертни изпълнения - които съм чувал. Парчето започна с почти 3 минутно соло на барабаните и продължи още 8 минути - през които всички ние си спомняхме за загиналите по време на войните... Групата завърши с агресивните класически парчета Ausgebombt и Bombenhagel (последното парче също не беше включено в едночасовата пиратка).. Излизаха 2 или 3 пъти на бис.. Накрая всички бяхме толкова изморени.. Групата едва си стоеше на краката - повече от 2 часа скачаха по сцената, свириха и крещяха.. И ние с тях разбира се... Всичко беше като на сън... Кралете на немския Траш - на родна земя... При това с уникален концерт, който ще остане во век и веков в съзнанието ми...
Ех... Какви времена бяха... В момента звезди като Азис и други проститутки пълнят стадионите - хвърлят гибеци и си мислият, че правят музика...
Кеф... начесох си крастата - може би 16 години, 4 месеца и 29 дни по-късно.. Но все пак по-добре късно отколкото никога
неделя, февруари 10, 2008
За зелниците и тези, които ги раздават
Зелници, баници, пици... и всякви други екстри, които биват изядени от онези, които определено не са луди - са темата на днешния ми размисъл.
Както е казал народа - не е луд онзи де яде по 2-3.. (или колкото там дойде) зелника, а този, който му ги дава... Интересно защот хората си мислят така... Всъщност - със сигурност тази поговорка не се отнася за съвременната жена, която по принцип се притеснява да "гълта" - защото щяла да напълнее и никой повече нямало да я харесва такава една... дебеличка :) Па камо ли да яде зелници... От друга страна това е някакъв вид метафора - защото народа подтиква същия този потребител на зелници с друга поговорка "Голям залък лапни, голяма дума не казвай..." - тогава водейки се по тази и други народни мъдрости си търсим луди да ни дават по няколко зелника - визирайки "залък" ама не говорим за големи неща... То зависи и от размера... На понятията - но от трета страна когато се напием или изтрезнеем.... или поне сме махмурлии - без значение дали махмурлука е дошъл от яко бачкане, яко пиене, яко ядене или як секс... или всичко останало - с което сме прекалили... мислим по съвсем друг начин. започваме да се чудим на себе си - защо сме прекалили - и се сещаме за въпросните блондинки (и не само) които не гълтат - за да не напълнеят.. и започваме да си казваме, че не са толкоз кухи - колкото по принцип изглеждат на пръв поглед. Основен пример за това, че не е особено хубаво да преяждаш със зелници - е любимата детска приказка за червената шапчица - където кумчо вълчо е изял бабата и внучката - но след това дошъл добрия ловец и му напълнил корема с камъни... дали когато озни, който не е луд - но изяде два зелника ще има късмет или ще бъде прецакан от поредния ловец - не мога да определя - но винаги има подобен риск - т.е. както се казва "риск печели, рикс губи"... от там на таък идва въпроса - какво ще спечели и какво евентуално ще загуби онзи нелудия.. А дали този, който дава зелниците не е провукатор - серирджия... И само ей-така се прави на луд, че раздава зелници или този, който яде зелниците не си дава сметка за последствията - ако има такива.. не знам.. но ще кажа само едно... изпозлвайки поредната народна мъдрост... "три пъти мери един път режи..."
Както е казал народа - не е луд онзи де яде по 2-3.. (или колкото там дойде) зелника, а този, който му ги дава... Интересно защот хората си мислят така... Всъщност - със сигурност тази поговорка не се отнася за съвременната жена, която по принцип се притеснява да "гълта" - защото щяла да напълнее и никой повече нямало да я харесва такава една... дебеличка :) Па камо ли да яде зелници... От друга страна това е някакъв вид метафора - защото народа подтиква същия този потребител на зелници с друга поговорка "Голям залък лапни, голяма дума не казвай..." - тогава водейки се по тази и други народни мъдрости си търсим луди да ни дават по няколко зелника - визирайки "залък" ама не говорим за големи неща... То зависи и от размера... На понятията - но от трета страна когато се напием или изтрезнеем.... или поне сме махмурлии - без значение дали махмурлука е дошъл от яко бачкане, яко пиене, яко ядене или як секс... или всичко останало - с което сме прекалили... мислим по съвсем друг начин. започваме да се чудим на себе си - защо сме прекалили - и се сещаме за въпросните блондинки (и не само) които не гълтат - за да не напълнеят.. и започваме да си казваме, че не са толкоз кухи - колкото по принцип изглеждат на пръв поглед. Основен пример за това, че не е особено хубаво да преяждаш със зелници - е любимата детска приказка за червената шапчица - където кумчо вълчо е изял бабата и внучката - но след това дошъл добрия ловец и му напълнил корема с камъни... дали когато озни, който не е луд - но изяде два зелника ще има късмет или ще бъде прецакан от поредния ловец - не мога да определя - но винаги има подобен риск - т.е. както се казва "риск печели, рикс губи"... от там на таък идва въпроса - какво ще спечели и какво евентуално ще загуби онзи нелудия.. А дали този, който дава зелниците не е провукатор - серирджия... И само ей-така се прави на луд, че раздава зелници или този, който яде зелниците не си дава сметка за последствията - ако има такива.. не знам.. но ще кажа само едно... изпозлвайки поредната народна мъдрост... "три пъти мери един път режи..."
четвъртък, февруари 07, 2008
за живота, за простотата и за всичко останало
Предговор:
В заглавието написах "простотата" - а не "простотията" - ще се опитам да се въздъжра този път от налегналата ме кретения, простотия и идиотщина... но не обещавам.. оределено ще се постарая... поне този път
Увод:
Увода е нещо хубаво... Трябва да кажем за какво иде реч. Да подготвим така да се каже пациентите... Опа... Читателите (ако естествено има такива - ама и да няма на кого му дреме?) какво ще се опитаме да кажем. И ако случайно успеем да го кажем така, както бихме желали - ще се наяваме тайно да ни разберат - както бихме искали... Обаче станаха много "ако" което определено не ми харесва, защото "ако" е думичка с която възпитаните хора говорят за лайна да децата си!
Размисли:
Дали е по-достойно да изграждаш характера си подтискайки достойнството и оставяйки идеите и позицията си на заден план, или е по-характерно да защитаваш идеите на които държиш без да обръщаш внимание на положението в което се намираш? Това е днешната темна на моя монологичен размисъл - която от своя стана води до два (или повече въпроса) - първият е... Какво точно искам? - Много "безотговорен" въпрс. Първо, че е безотговорно да си постяваш сам на себе си този въпрос - без да знаеш точния отговор и воторо - че точният отговор не съществува, защото никой никога не е разбрал какво точно иска. Светът е движен от огромна заблуда - която се простира отвъд нашето въображение, пускайки дълбоки и мощни корени в съзнанието ни - защото всеки от нас се заблуждава, че знае какво иска, но въщност не знае основното нещо, че е получил това, което иска - а дрои не е разбрал, че иска точно това... Но и там не е основния проблем - дори и да разбереш, че си получил нещото, към което си се стремил цял живот - и да осъзнаваш, че всичко, което ти трябва в момента ти е на разположение - не знаеш какво да правиш с него... И от там идва идеята, че започваш да приемаш разни неща - като даденост, което автоматично води до разочарование. От разочарованието идва апатията, която дърпа за ръката антипатият... И в един даден момент се връщаш в начална позиция. Без да знаеш какво искаш.. А още по-малко как го искаш... Въпреки, че никога не си си задавал въпроса "защо" го искаш...
Ако успееш да си отговориш в самото начало на безотговорния въпрос - "ЗАЩО" аджеба искам точно това - нещата ще се изяснят. Но ние, хората не сме свикнали да си задаваме въпроса "защо" - преди да се пожелали нещо, но за сметка на това сме свикнали да си задаваме същия този въпрос когато нещото се е развило и придобило огромни размени (без значение дали е добро или зло - ако изобщо съществуват тези две понятия)... Всъщност "защо" е спасителната сламка на удавника в която той вижда някакъв шанс - уви "шанс" е измислена дума, чиято единствена цел е да поддържа надеждата, която от своя страна е пръв приятел на отчаянието, но просто ние не можем да разберем, че тези две понятия имат еднаква тежест и са равностойни - въпреки, че на нас ни изглежда, че стоят на двата края на една окръжност и така или иначе не можем да пеценим къде свършва едното и започва другото. Поради тази причина си мислим "надеждата" и "отчаянието" са две различни по значение думи, но те са синоними - погледнати от правилния ъгъл на човешкото съзнание. От трета страна стои въпроса "защо" - да ги гледаме от правилния ъгъл, след като можем да ги гледаме с розови... или евентуално тъмни очила - т.е. защо да се надяваме - след като така или иначе ще се отчаяме или защо да се отчайваме - след като така или иначе тайно ще се надяваме - въпреки че изпитваме тягостните окови на отчаянието? Решението на дилемата е много просто - всеки се надява отчайваки се или отчаяно се надява - тези две словосъчетания сами по себе си са еднакви, докато не си зададеш върпоса - защо - т.е. по какъв начин са еднакви? Всъщност това е словосъчетание от два синонима, които са равни по сила - но когато се използват заедно предават двойна тежест на ситуацията - която всъщност не съществува - защото никой никога не се отчайва надяваки се нито надява отчаяно. Просто трявба да си изязни какво иска... Като преди това си изясни ЗАЩО го иска... След което трябва да си изясни КАК го иска и накрая да разберке как да го използва - ако изобщо му служи за нещо...
Заключение:
В същия ред на мисли ще кажа, че токущо си обърках дори собствените понятия (ако изобщо съм имал такива) и се чудя на себе си как може да се опитвам да разбера нещо, което всички го знаем... А това е, че нищо не знаем...
Добро утро и приятни сънища.
В заглавието написах "простотата" - а не "простотията" - ще се опитам да се въздъжра този път от налегналата ме кретения, простотия и идиотщина... но не обещавам.. оределено ще се постарая... поне този път
Увод:
Увода е нещо хубаво... Трябва да кажем за какво иде реч. Да подготвим така да се каже пациентите... Опа... Читателите (ако естествено има такива - ама и да няма на кого му дреме?) какво ще се опитаме да кажем. И ако случайно успеем да го кажем така, както бихме желали - ще се наяваме тайно да ни разберат - както бихме искали... Обаче станаха много "ако" което определено не ми харесва, защото "ако" е думичка с която възпитаните хора говорят за лайна да децата си!
Размисли:
Дали е по-достойно да изграждаш характера си подтискайки достойнството и оставяйки идеите и позицията си на заден план, или е по-характерно да защитаваш идеите на които държиш без да обръщаш внимание на положението в което се намираш? Това е днешната темна на моя монологичен размисъл - която от своя стана води до два (или повече въпроса) - първият е... Какво точно искам? - Много "безотговорен" въпрс. Първо, че е безотговорно да си постяваш сам на себе си този въпрос - без да знаеш точния отговор и воторо - че точният отговор не съществува, защото никой никога не е разбрал какво точно иска. Светът е движен от огромна заблуда - която се простира отвъд нашето въображение, пускайки дълбоки и мощни корени в съзнанието ни - защото всеки от нас се заблуждава, че знае какво иска, но въщност не знае основното нещо, че е получил това, което иска - а дрои не е разбрал, че иска точно това... Но и там не е основния проблем - дори и да разбереш, че си получил нещото, към което си се стремил цял живот - и да осъзнаваш, че всичко, което ти трябва в момента ти е на разположение - не знаеш какво да правиш с него... И от там идва идеята, че започваш да приемаш разни неща - като даденост, което автоматично води до разочарование. От разочарованието идва апатията, която дърпа за ръката антипатият... И в един даден момент се връщаш в начална позиция. Без да знаеш какво искаш.. А още по-малко как го искаш... Въпреки, че никога не си си задавал въпроса "защо" го искаш...
Ако успееш да си отговориш в самото начало на безотговорния въпрос - "ЗАЩО" аджеба искам точно това - нещата ще се изяснят. Но ние, хората не сме свикнали да си задаваме въпроса "защо" - преди да се пожелали нещо, но за сметка на това сме свикнали да си задаваме същия този въпрос когато нещото се е развило и придобило огромни размени (без значение дали е добро или зло - ако изобщо съществуват тези две понятия)... Всъщност "защо" е спасителната сламка на удавника в която той вижда някакъв шанс - уви "шанс" е измислена дума, чиято единствена цел е да поддържа надеждата, която от своя страна е пръв приятел на отчаянието, но просто ние не можем да разберем, че тези две понятия имат еднаква тежест и са равностойни - въпреки, че на нас ни изглежда, че стоят на двата края на една окръжност и така или иначе не можем да пеценим къде свършва едното и започва другото. Поради тази причина си мислим "надеждата" и "отчаянието" са две различни по значение думи, но те са синоними - погледнати от правилния ъгъл на човешкото съзнание. От трета страна стои въпроса "защо" - да ги гледаме от правилния ъгъл, след като можем да ги гледаме с розови... или евентуално тъмни очила - т.е. защо да се надяваме - след като така или иначе ще се отчаяме или защо да се отчайваме - след като така или иначе тайно ще се надяваме - въпреки че изпитваме тягостните окови на отчаянието? Решението на дилемата е много просто - всеки се надява отчайваки се или отчаяно се надява - тези две словосъчетания сами по себе си са еднакви, докато не си зададеш върпоса - защо - т.е. по какъв начин са еднакви? Всъщност това е словосъчетание от два синонима, които са равни по сила - но когато се използват заедно предават двойна тежест на ситуацията - която всъщност не съществува - защото никой никога не се отчайва надяваки се нито надява отчаяно. Просто трявба да си изязни какво иска... Като преди това си изясни ЗАЩО го иска... След което трябва да си изясни КАК го иска и накрая да разберке как да го използва - ако изобщо му служи за нещо...
Заключение:
В същия ред на мисли ще кажа, че токущо си обърках дори собствените понятия (ако изобщо съм имал такива) и се чудя на себе си как може да се опитвам да разбера нещо, което всички го знаем... А това е, че нищо не знаем...
Добро утро и приятни сънища.
сряда, февруари 06, 2008
ВАЖНО!
Мислих да напиша нещо важно... Ама няма да го направя, щото съм скрънза и ще си го запазя за себе си (че на вас да ви е гадно...)
Чичо доФрор каза...
Днех бях на доФтор Ох... Боли....
Оня вика... Хей, младежо, я се стегни малко, никой не те приема на сериозно... - "защо па трява някой да ме приеме на сериозно" мисля си аз... И отговарм
- Слушам тавашир фелб... опа фелшер...
Онзи ми изписва хапчета за подтискане на простотията и вика... "По 3 пъти на ден - ако не помагат по 6 пъти... Ако и по 6 пъти не помагат... И Господ не може ти помогне..."
Ми добре.. Съгласявам се и се чудя защо не мога да бъда сериозен... Какво значи да бъдеш сериозен? Да лицемерничиш и да се правиш на това, което не си? Може би.. Или да се преструваш на дебело парче - покрай което трудно се минава... Да си вирнал нос - все едно броиш звездите и си мислиш, че си най-най... Нещо не е за мен тази работа. Пих си лекарствата... Стана ми... Всъщност чудя се какви точно са тези лекарства.. Едни сини продълговати хапчета.
Мисля си... Този ми е дал виагра май... Ама аз от виагра нужда нямам - ей сега ще я пусна по ебе-й да изкарам некой лев...
От друга страна се чудя... Дали ако съм толкова сериозен - аз лично ще се приема на сериозно, защото дефакто аз за себе си съм си толкова реален, че няма на къде.. А който не ме приема на сериозно... Знаете ли колко му пука... По-добре да си себе си, отколко да замерваш "фейса" си с транспортир...
наздраве :)
Оня вика... Хей, младежо, я се стегни малко, никой не те приема на сериозно... - "защо па трява някой да ме приеме на сериозно" мисля си аз... И отговарм
- Слушам тавашир фелб... опа фелшер...
Онзи ми изписва хапчета за подтискане на простотията и вика... "По 3 пъти на ден - ако не помагат по 6 пъти... Ако и по 6 пъти не помагат... И Господ не може ти помогне..."
Ми добре.. Съгласявам се и се чудя защо не мога да бъда сериозен... Какво значи да бъдеш сериозен? Да лицемерничиш и да се правиш на това, което не си? Може би.. Или да се преструваш на дебело парче - покрай което трудно се минава... Да си вирнал нос - все едно броиш звездите и си мислиш, че си най-най... Нещо не е за мен тази работа. Пих си лекарствата... Стана ми... Всъщност чудя се какви точно са тези лекарства.. Едни сини продълговати хапчета.
Мисля си... Този ми е дал виагра май... Ама аз от виагра нужда нямам - ей сега ще я пусна по ебе-й да изкарам некой лев...
От друга страна се чудя... Дали ако съм толкова сериозен - аз лично ще се приема на сериозно, защото дефакто аз за себе си съм си толкова реален, че няма на къде.. А който не ме приема на сериозно... Знаете ли колко му пука... По-добре да си себе си, отколко да замерваш "фейса" си с транспортир...
наздраве :)
вторник, февруари 05, 2008
Върнете си ми таквозинката!
Тая сутрин се събуждам зареден с душевни (и всекви други) отпадъци и решавам да разпусна... Засилвам се със страшна сила към личния ми блог... И като разбрах какво е станало ми идваше да посегна към личния си ГЛОГ и да боядисам тавана в странен цвят... НЯМА ГООООО.... Къде си бе???? Пис пис пис... Ела тука, батко ше ти даде бонбонка... Мац пис пис пис.... Блооооооогчо.... Нема браче... Изпиках се... Там кво друго правих (не е важно) и отидох да побачкам.. Но цял ден си мисля... Къде ми е недоносчето в което сипя простотия в промишлени количества.... Прибирам се у нас... Пак пиша ввв.блогче.коре.ком... слеш ала бала и т.н. и пак ЧЛЕН.... Леле.... Неам думи, човече... Осиротях - едва ли не... Но запазвам самообладание... Решавам да видя Големият Брат - наречен Делиан Делчев дали му работи таквозинката. Гледам при него работи... Я... Дельо пак се уреди - мискин с мискин... А на мен "дневнка на Лора Палмър" - ми изневерява с незнайно кой... МЪКА мъка мъкааааааа.... Добре, че се зачетох в ейййййй ОНАЗИ СТАТИЯ ... Започвам да се изпотявам.. Какво ли не ми минава през главата... Казвам си "Добре де.. защо точно на мен се случва това?.. с какво съм съгрешил ча па толкоз? мамамамаммамамаммта..." (и други роднини споменах)
Как може точно МОЯТ IP Address да решат да приватизират - на моят личне блог.. Ей.. Не се накрадаха тези хора... Добре, че имам един съученик - той голяма клечка стана - работи в КАТ... Обаждам му се на служебния... Чувам глас
- Старшина Балев слушам...
- Ще слушаш я.. За кво те е пратила майка ти бе, толостолоб....
- О бисти.. Ти ли си бе?
- Не бе, арменския поп отсреща... Слушай тука.. Ти нали си милиционер... Я виж там връзки едно друго.. Че ми спряха блога заради липса на IP Address-и
- Този блог от коя година е?
- Ами.. Май от 2006....
- Цвят, регистационен номер и модел....
- Чакай бе.. Къв цвят къв модел бе Балееееев?
- Ами... Нали са ти спрели Блога... Ти плащал ли си ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ... Щото най-често за това ги спираме... Всъщност това някоя нова италианска марка спортни автомобили ли е?
- Балев.. Това е интернет страница, където се пише....
- ПРОТИВ ПРАВИТЕЛСТВОТО ЛИ??
- Да, да.. И против Борис Бойков и други модерни резбари - като Славчо КуКу-то от Плеен и Васко (пеераса) наречен Асикс..
- Аха.. Е.. Не мога ти помогна.. Онея братче много силни.. Па и много пари направиха - сори бийсти...
- Е добре... Щом нямаш възможност.. И желание... Аз мислих да почерпя на някой чужда сватба....
- Ми... Тука, батко, са ни гепили за КУРупция на блондинки-вдовици с мерцедеси.. Не знам как става ама никнак като манатарки след дъжд.....
Тряскам телефона бесен... И си мисля за старата българска поговорка - защо на вълка му бил дебел.......
Решавам да проверя все пак какво става - онези маскари тонове IP Address-и гпиха, а на мен ми спряха блогчето - щото заемало цял адрес.. За да го гушне някой от онея - де не се наядоха... Ей... Пият сиромашка кръв - срама нямат... Обаждам се в телеком италия и викам.... "Пронтооооо И Пи Индирицо... маа фака... блого да го връщате що ми фачо за маркучо и ви чупйо тиквото с бастучо - ваща мама..." онази от среща "Коме? Скузи?" - аз си казвам - таа овча мисъл не разбира моят скромен наполитански диауект... ще опитаме по друг начин...
Звъня в дойчевеле - и казвам "Вундербар, аферим чорбаджи, кайне байте блоген, Ай Пй капутен - дойчланд юбер аллес - зик хайл..." и продължавам да се възхищавам на благозвучито на този език, който владея по-добре от предните двама (български и италиански)
От среща казват... "Хайл, Хайл, Хайл" и после свободен сигнал... Аз набирам отново и започвам "Шейзе, шнапс, швепс, шмайзер..... шблоген шпрекен шкапутен Шайпи - шейзе шкайне шбайне шарбайтън.." - аман от шваби ей... поне тоя път ме разбраха - и оная от среща вика "о... я... я... я... вундербар.. фантастиш..." (май обърках линията и пак съм нацелил секс телефон...)
Викам.. Абе ще се обадим на UK телеком - там ще си спийквам яко инглиш браче..
Звъня....
- Хеллоууу... ай ам оне лузър оф тхе блог... плийс ХЕЛП ме... (изкарах оксфордски акцент - да ме помислят за учил и да ми обърнат сериозно внимание)
- Ти бъгарин ли си бе? - ми отговаря поддръжката от среща..
- Ми... да.. Ти да не си пил виагра за познаване бе младеж?
- А.. Кажи кво има, че тука съм малко зает....
- Ами тука.. едно такова.. дайте си ми едно Ай Пи адресче.. че ми спряха блога и ще си купя мечка...
- Готово бе земляк - каза гласа от среща...
Даде ми.. Още си го държа в джоба.. Сядам доволен пред монитора... Гледам вече и блог си имам... Пък и едно ИП в джоба..
И на тоя пич от телекома (ех.. колко съм прост да не го питам как се казва поне) му благодаря най-официално, че ми пусна.... блога.. и ми даде даже допълнителен ай-пи, че в тази криза за адреси братче.. Не знам как ще се оправяме.. Добре, че аз съм гоУема раУта.. И съм свикнал да се оправям сам.. Добре, че онова момченце знаеше български - иначе как щеше да се сети как да ми помогне.. с моят оксфордски акцент един път и двете ми очи бяха с естествени слънчеви очила - марка "бай юмрук" от ливърпул (ама тея ливърпулци кат чуят ЦСКА - /въпреки, че не съм чорбар/ особено с оксфордски акцент - направо стават много лоши.. ей.. не приемат, че просто са по-слабия отбор...)
Лягам си доволен, че си уредих пак таквозинката... ъъъ.. блогчето... за сега съм го избавил от кризата за IP Address-и ама.. Се надявам по-на татък да не се случват отново такива издънки, че ще стана метаУист и ще им пусна Аусгебомт на Содом от 89-та :)
Как може точно МОЯТ IP Address да решат да приватизират - на моят личне блог.. Ей.. Не се накрадаха тези хора... Добре, че имам един съученик - той голяма клечка стана - работи в КАТ... Обаждам му се на служебния... Чувам глас
- Старшина Балев слушам...
- Ще слушаш я.. За кво те е пратила майка ти бе, толостолоб....
- О бисти.. Ти ли си бе?
- Не бе, арменския поп отсреща... Слушай тука.. Ти нали си милиционер... Я виж там връзки едно друго.. Че ми спряха блога заради липса на IP Address-и
- Този блог от коя година е?
- Ами.. Май от 2006....
- Цвят, регистационен номер и модел....
- Чакай бе.. Къв цвят къв модел бе Балееееев?
- Ами... Нали са ти спрели Блога... Ти плащал ли си ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ... Щото най-често за това ги спираме... Всъщност това някоя нова италианска марка спортни автомобили ли е?
- Балев.. Това е интернет страница, където се пише....
- ПРОТИВ ПРАВИТЕЛСТВОТО ЛИ??
- Да, да.. И против Борис Бойков и други модерни резбари - като Славчо КуКу-то от Плеен и Васко (пеераса) наречен Асикс..
- Аха.. Е.. Не мога ти помогна.. Онея братче много силни.. Па и много пари направиха - сори бийсти...
- Е добре... Щом нямаш възможност.. И желание... Аз мислих да почерпя на някой чужда сватба....
- Ми... Тука, батко, са ни гепили за КУРупция на блондинки-вдовици с мерцедеси.. Не знам как става ама никнак като манатарки след дъжд.....
Тряскам телефона бесен... И си мисля за старата българска поговорка - защо на вълка му бил дебел.......
Решавам да проверя все пак какво става - онези маскари тонове IP Address-и гпиха, а на мен ми спряха блогчето - щото заемало цял адрес.. За да го гушне някой от онея - де не се наядоха... Ей... Пият сиромашка кръв - срама нямат... Обаждам се в телеком италия и викам.... "Пронтооооо И Пи Индирицо... маа фака... блого да го връщате що ми фачо за маркучо и ви чупйо тиквото с бастучо - ваща мама..." онази от среща "Коме? Скузи?" - аз си казвам - таа овча мисъл не разбира моят скромен наполитански диауект... ще опитаме по друг начин...
Звъня в дойчевеле - и казвам "Вундербар, аферим чорбаджи, кайне байте блоген, Ай Пй капутен - дойчланд юбер аллес - зик хайл..." и продължавам да се възхищавам на благозвучито на този език, който владея по-добре от предните двама (български и италиански)
От среща казват... "Хайл, Хайл, Хайл" и после свободен сигнал... Аз набирам отново и започвам "Шейзе, шнапс, швепс, шмайзер..... шблоген шпрекен шкапутен Шайпи - шейзе шкайне шбайне шарбайтън.." - аман от шваби ей... поне тоя път ме разбраха - и оная от среща вика "о... я... я... я... вундербар.. фантастиш..." (май обърках линията и пак съм нацелил секс телефон...)
Викам.. Абе ще се обадим на UK телеком - там ще си спийквам яко инглиш браче..
Звъня....
- Хеллоууу... ай ам оне лузър оф тхе блог... плийс ХЕЛП ме... (изкарах оксфордски акцент - да ме помислят за учил и да ми обърнат сериозно внимание)
- Ти бъгарин ли си бе? - ми отговаря поддръжката от среща..
- Ми... да.. Ти да не си пил виагра за познаване бе младеж?
- А.. Кажи кво има, че тука съм малко зает....
- Ами тука.. едно такова.. дайте си ми едно Ай Пи адресче.. че ми спряха блога и ще си купя мечка...
- Готово бе земляк - каза гласа от среща...
Даде ми.. Още си го държа в джоба.. Сядам доволен пред монитора... Гледам вече и блог си имам... Пък и едно ИП в джоба..
И на тоя пич от телекома (ех.. колко съм прост да не го питам как се казва поне) му благодаря най-официално, че ми пусна.... блога.. и ми даде даже допълнителен ай-пи, че в тази криза за адреси братче.. Не знам как ще се оправяме.. Добре, че аз съм гоУема раУта.. И съм свикнал да се оправям сам.. Добре, че онова момченце знаеше български - иначе как щеше да се сети как да ми помогне.. с моят оксфордски акцент един път и двете ми очи бяха с естествени слънчеви очила - марка "бай юмрук" от ливърпул (ама тея ливърпулци кат чуят ЦСКА - /въпреки, че не съм чорбар/ особено с оксфордски акцент - направо стават много лоши.. ей.. не приемат, че просто са по-слабия отбор...)
Лягам си доволен, че си уредих пак таквозинката... ъъъ.. блогчето... за сега съм го избавил от кризата за IP Address-и ама.. Се надявам по-на татък да не се случват отново такива издънки, че ще стана метаУист и ще им пусна Аусгебомт на Содом от 89-та :)
понеделник, февруари 04, 2008
Пишман станах
Покрай този блог станаш пишман... Само глупости ми се разждат във вакуума който цари в онзи плондер върху раменете ми. То бива бива, ма чак пък толкоз простотия да ме е налегнала - чак не приличам на себе си. Така или иначе съм тъп чрез взлом - но явно не ми стига личното ми мнение по въпроса, та съм решил да парадирам с това. Както и да е... Поне ми отива на на годините - все пак съм под 30 (или поне така твърдят всички, които ме познават... т.е. не казват на колко точно години съм - но всички са на едно мнение, че първите 7 ми липсват, което автоматично ме прави мъж под 30)... Когато бях малък исках да стана боклукчия - да се возя от зад на онзи готин камион и да търкалям варели и казани пълни с боклуци - генерирани от обществото, но в момента си мисля, че аз започвам да бълвам много повече боклуци - околкото един средностатистически цех за производство на банички с айран (без мейдън)... От друга страна това ме разтоварва толкова, че направо няма смисъл да ходя в кенефа по голяма нужда (всичките отпадъци ги оставям тук)
Пълни мисли на един пълен човек...
Какво е общото между бирената капачка и капачката от бира? Това е въпроса, който ме тормози от няколко дни. Чудя се дали бирената капачка запушва същите дупки, които са запишени от капачката от бира? Всъщност изчезнаха бурканчетата кисело мляко - те имаша определено добро решение за капачка... Алуминиево фолио, което се отварше по-лесно от капачката от бира... Всъщност се сетих.. За да отвориш бирена капачка ти трябва някакъв твърд предмет (може и със зъби, ако искаш отново да станеш спонсор на стоматолога си)... А капачката от бира може да я отвориш с пръстче...
По същия начин стои и въпроса с девствените момиченца - едни от които са запечатани с бирена капачка - и без помощ на външен предмет не би успял да ги отвориш - а други са толкова лесни за отваряне, че може да използваш уникалния си инструмент наречен "показалец" - за да си свършиш работата...
Това е бирена капачка:
А това е капачка от бира:
Или с 2 думи вие си избирате как да си отворите бирата... Без значение дали е запушена с бирена капачка или с капачка от бира.
Важен е крайният резултат - а той е... АБЕ... АЗ ДНЕС ЩЕ ПИЯ ЛИ БИРА? или цял ден с някви капачки ще се занимавам?
Наздраве
По същия начин стои и въпроса с девствените момиченца - едни от които са запечатани с бирена капачка - и без помощ на външен предмет не би успял да ги отвориш - а други са толкова лесни за отваряне, че може да използваш уникалния си инструмент наречен "показалец" - за да си свършиш работата...
Това е бирена капачка:
А това е капачка от бира:
Или с 2 думи вие си избирате как да си отворите бирата... Без значение дали е запушена с бирена капачка или с капачка от бира.
Важен е крайният резултат - а той е... АБЕ... АЗ ДНЕС ЩЕ ПИЯ ЛИ БИРА? или цял ден с някви капачки ще се занимавам?
Наздраве
неделя, февруари 03, 2008
Децата нямат спирачки...
Ще говорим за спирачки.. Или поне - както казва Тодор Колев - за чистачки... Не, че има ужасна разлика между тези две понятия - но все пак децата може и да имат (майки) чистачки, но определено им липсват спирачки... От скоро има нова опция - АБС - но и това го нямат децата.. Кво да ти кажа... Детска работа... То едни чистачки да им бяхме инсталирали... Но кво да се прави без спирачки е нечовешко - да се впуснат в суровия живот - порадти тази причина си остават деца - които приемат нещата по детски. Въпреки, че същите тези деца - могат да правят деца... Защото нямат спирачки - което от своя страна означава размножаването на децата без спирачки и евентуално без фарове за мъгла. Без особено значение на кого му трябват онези жълти фарове, които навремето бяха по-модерни от хисарския поп. Искам да кажа нещо, което до сега никой не е казвал - но като се замисля дори и да искам - остава само желание - без особена инициатива. Алкохолът е враг на спирачките - но замислете се за дрогата. Днес децата не се напиват - с открадната бутилка домашно вино от избата... Днес същите онези невинни англелчета, които нямат спирачки - опъват толкова здраво "леката" тревица... Ходят по разни Пйую-Пйую (техно) партита - вземайки екстази - вместо сен-сен и "шмъркат" кока (разбира се без кола) като за световно... Единствената вина за това са спирачките, които ние родителите сме забавили да им инсталираме... Или просто сме свикнали да казваме "Децата нямат спирачки" - без да търсим причината за това.
Прозорец към света...
Погледнах през джама... Там няма нищо - сиво.. Скучно... Монотонно... Нищо общо с виртуалния шарем прозорец на "Виста" - нещо, което аз лично не съм виждал.. Задоволявам се с по-скромния "Гном" с "Убунту"... Който не е толкова претенциозен що се отнася до плащане на лицензи, чупене на топки и хабене на нерви... Често ми задават въпроса какво мисля за ОСХ - краден БСД от Епъл.. Какво мисля ли... Епъл са велика фирма в която маркетинг отдела е по-голям от всички други отдели - освен евентуално отдела за промишлен шпионаж (в което не съм сигурен. т.е. подозирам, че са под общ знаменател)... Та няма особено значение през кой прозорец ще гледаш света - важното е да виждаш това, което искаш, а не това, което ти се показва. В този ред на мисли бих казал, че света не е този, който виждаме, а този, който бихме искали да видим. Но в много случаи този, който бихме искали да видим ни го представят по начин по който искат да го видим... Малко са хората, които като гледат виждат, но още по-малко са тези, които виждат като гледат... Без значение дали го гледат през прозореца, през вратата или зад решетките на виртуалния затвор, който ни предоставят великите Майкрософт и Епъл (които всъщност са като дупе и памперс - на новородено)
Продължавам на татък и си мисля - защо ли е така... После разбирам, че няма никакъв смисъл да мисля - те хората са го измислили преди мен - хвани малоумния потребител, дай му шарения и му кажи "това е добро" - след което хвани още по-малоумните от средностатистическия кретен и им кажи "а това е още по-добро"... По този начин процедират колегите маркетолози от Епъл и Майкрософт... Те са врагове на свободната мисъл и спъват технологиите - връщат ни в миналия век - само с една надежда - да ни затворят (а ако може и ни избодат) очите...
Продължавам на татък и си мисля - защо ли е така... После разбирам, че няма никакъв смисъл да мисля - те хората са го измислили преди мен - хвани малоумния потребител, дай му шарения и му кажи "това е добро" - след което хвани още по-малоумните от средностатистическия кретен и им кажи "а това е още по-добро"... По този начин процедират колегите маркетолози от Епъл и Майкрософт... Те са врагове на свободната мисъл и спъват технологиите - връщат ни в миналия век - само с една надежда - да ни затворят (а ако може и ни избодат) очите...
събота, февруари 02, 2008
Изморен съм... (поРезия)
Празен съм като латерна
прост съм като вълчи гъз
пипам гола сянка мрачна
копам вулканична пръст
викам себе си отново
крещя без да имам глас
предледвам собствената си особа
пропадам бавно в личен бяс
блъскам с лакти по стените
немощни от дивна скръб
слънце грее за едните
други в ада се пекат...
пием вкусната отрова
що до гуша сме в батак
може би отново в гроба
ще извадиме патлак
че да гръмнем по един път
и да викнем пак УРА
отново персонална злоба
е провесила крила
хиляди сме ний кретени
и множиме се без спир
майче сме олигофрени
и миришеме на кир...
(това стрихо-тровение е посветено на глупостта, която се опитах да опиша с няколко словосъчетания - чудейки се как може всички идиотщини на света да ми идват на акъла - а да не мога да ги събера с няколко думи... в края на "творбата" се вижда и щизофренията на лирическия греой - койо всъщност осъзнава, че не е сам.. и никога няма да бъде сам - защото кретените са много и ще стават все повече.)
прост съм като вълчи гъз
пипам гола сянка мрачна
копам вулканична пръст
викам себе си отново
крещя без да имам глас
предледвам собствената си особа
пропадам бавно в личен бяс
блъскам с лакти по стените
немощни от дивна скръб
слънце грее за едните
други в ада се пекат...
пием вкусната отрова
що до гуша сме в батак
може би отново в гроба
ще извадиме патлак
че да гръмнем по един път
и да викнем пак УРА
отново персонална злоба
е провесила крила
хиляди сме ний кретени
и множиме се без спир
майче сме олигофрени
и миришеме на кир...
(това стрихо-тровение е посветено на глупостта, която се опитах да опиша с няколко словосъчетания - чудейки се как може всички идиотщини на света да ми идват на акъла - а да не мога да ги събера с няколко думи... в края на "творбата" се вижда и щизофренията на лирическия греой - койо всъщност осъзнава, че не е сам.. и никога няма да бъде сам - защото кретените са много и ще стават все повече.)
При-Каз-Ка...
Нямало едно време в Дребен Китай една прекрасна дума - всъщност три думи, които дори и сами по себе си означавали нещо, което никой не знае или поне не си признава, че съществува - но дори и да е така някак си - определено не е точно обратно. Романтична била тази три-думичка... Винаги разказвала нещо интересно, което от своя страна носило скрит контекст и някакъв вид мъдрост - която никой не разбирал - но за да не изглежда глупав се правил, че разбира - или поне, че допуска за съществуването и.
Събудил се голямият китайски принц един следобед, след бурна злоупотреба с вносни стоки - като гейши и саке - от съседна яМпония - погледнал през схлупения прозорец на високата ку-кула в която се бил разположил, видял едно такова гадно слънце да грее самодоволно... Разни противни п(т)ички да чур...оликат и някаква зелена трева през летните пости на коледния байрам... Разтъркал си сънените цепчици, които по някога наричал очи (вие представяте ли си китайски принц с махмурлук?) - препасал халата - който преди година бил спечелил на руска ролетка срещу много сериозен противник наречен Далай Ламята и скочил с бънджи от ку-кулата - вярвайки, че ще направи изкрено впечатление на любимата си принцеса (с кайма и кашкавал) която димяла примамливо на скарата... Ластика стигнал максималния си капацитет - но халата който принца бил сложил - въпреки зверските усилия на нашия герой да го задържи във вертикална посока - се подчинил по-скоро на Нютоновите теории, отколкото на двете сухи ръце на гореспоменатата императорска особа... В момента в който ластика опровергаваше нютоновите твърдения и доказваше че твърденията за дествия и противодействия - са обратни на часовниковата стрелка и дваж по-слаби по сила - мобилният телефон на принца иззвъ-ня.... "Алооооооо-о-о--о-о-о-о-о о -о- оооо ----о-о-" - каза младжеа.... "Добрите вести идват бързо.." отговори му операторката от ФобиМон (модерен китайски мобилен оператор - известен с безкомпромисното терминиране на терминатори, терминали и термити)...
"В момента съм малко заааааааееееетттттт..." - успя да каже принца (всъщност не съм сигурен дали е успял да го каже или му се е искало да го каже - не съм бил там) след което вносното от КУРея мобилно бижу марка "гнусмаС" - полетя към земята - ревностно защитавайки нютоновите твърдения..
Малко по късно принц Му-Сей-Бе стоеше чисто гол (май забравих да спомена, че освен с мобилния телефон се прости и с трофея на Далай Ламята) пред огледалото - и стискаше в ръце любимата си принцеса, чиито четности и сокове му капеха по коленете... Захапа я за врата - но бързо се отдъпна - принцесата беше още гореща и разтопения кашкавал ми причини таква ужасна болка, че горкия Му беше принуден да изхвърли цялото съдържание на вазата данни - барабар с модерната икибана върху портрета на красивата си сестра от втория брак на доведения му баща и леля му по чичова линия - наречена Мек Хуи. Той обичаше своята сестра... Тя беше толкова красива, че още когато се е родила - генеколога, който я извадил от досдната тясна дупка получил медал за храброст...
Но това нас не ни засяга и при-каз-ка-та свършва до тук.
Събудил се голямият китайски принц един следобед, след бурна злоупотреба с вносни стоки - като гейши и саке - от съседна яМпония - погледнал през схлупения прозорец на високата ку-кула в която се бил разположил, видял едно такова гадно слънце да грее самодоволно... Разни противни п(т)ички да чур...оликат и някаква зелена трева през летните пости на коледния байрам... Разтъркал си сънените цепчици, които по някога наричал очи (вие представяте ли си китайски принц с махмурлук?) - препасал халата - който преди година бил спечелил на руска ролетка срещу много сериозен противник наречен Далай Ламята и скочил с бънджи от ку-кулата - вярвайки, че ще направи изкрено впечатление на любимата си принцеса (с кайма и кашкавал) която димяла примамливо на скарата... Ластика стигнал максималния си капацитет - но халата който принца бил сложил - въпреки зверските усилия на нашия герой да го задържи във вертикална посока - се подчинил по-скоро на Нютоновите теории, отколкото на двете сухи ръце на гореспоменатата императорска особа... В момента в който ластика опровергаваше нютоновите твърдения и доказваше че твърденията за дествия и противодействия - са обратни на часовниковата стрелка и дваж по-слаби по сила - мобилният телефон на принца иззвъ-ня.... "Алооооооо-о-о--о-о-о-о-о о -о- оооо ----о-о-" - каза младжеа.... "Добрите вести идват бързо.." отговори му операторката от ФобиМон (модерен китайски мобилен оператор - известен с безкомпромисното терминиране на терминатори, терминали и термити)...
"В момента съм малко заааааааееееетттттт..." - успя да каже принца (всъщност не съм сигурен дали е успял да го каже или му се е искало да го каже - не съм бил там) след което вносното от КУРея мобилно бижу марка "гнусмаС" - полетя към земята - ревностно защитавайки нютоновите твърдения..
Малко по късно принц Му-Сей-Бе стоеше чисто гол (май забравих да спомена, че освен с мобилния телефон се прости и с трофея на Далай Ламята) пред огледалото - и стискаше в ръце любимата си принцеса, чиито четности и сокове му капеха по коленете... Захапа я за врата - но бързо се отдъпна - принцесата беше още гореща и разтопения кашкавал ми причини таква ужасна болка, че горкия Му беше принуден да изхвърли цялото съдържание на вазата данни - барабар с модерната икибана върху портрета на красивата си сестра от втория брак на доведения му баща и леля му по чичова линия - наречена Мек Хуи. Той обичаше своята сестра... Тя беше толкова красива, че още когато се е родила - генеколога, който я извадил от досдната тясна дупка получил медал за храброст...
Но това нас не ни засяга и при-каз-ка-та свършва до тук.
Събота...
Според Библията днес и Господ си почивал.. То е нормално да те гони мързел... И евентуално махмурлук от изминалата работна седмица. Всъщност аз няма да се отдам на мързел - а мисля да поработя.. И днес.. И утре.. И непрекъснато... Проблемът е там, че понякога се занимавам с глупости - но те ми доставят удоволствие, отколкото да се занимавам с умности, които не ми доставят нищо - защото срока на годност им е изтекал и доставчика просто отказва поръчката. Нещо като ламаринени понички със салата пирони по говедарски. Какъв е извода? Съботирайте Съботата - за да не съботира тя. Или нападението е най-доброто отсъпление - нещо като страхливото куче, което хапе само когато му е опряло яйцето до задните части. Мисля да си почина днес от себе си, че започнах да си омръзвам - и може би ще си изневеря... Макарче не е особено честно човек да изневерява сам на себе си - с виртуална си шижофрения - която в един даден момент се оказва съвсем реална - съдейки по факта, че нищо реално не е толкова виртуално - колкото реалното... Или виртуалната реалност е почти същата - като реалната вируталност - но с малка разлика в словореда.
Наздраве.
Наздраве.
петък, февруари 01, 2008
Шуми Ма(т)рица
В цикъл... Мисля си, че когато автора на стария роден химн - Никола Живков (т.е. не е Иван Вазов - както сме учили из даскало - навремето) е писал тези слова - всъщност е гледал поне 100-тина години напред - и е имал нещо друго пред вид - но се е притеснявал, че никой няма да го разбере - защото всъщност ако е казал - че го гложди една зациклена матрица - и му бучи главата от нея.. Никой никога нямаше да избере тази творба за национален хим след освобождението.
Поради тази причина е заменил модерната думичка - любима на всички фенки на Киану Рийвс и Фантастиката - МАТРИЦА - с по-простата думичка, която всеки един българин (а навярно и циганин) - знае.. Името на някаква река - наречена МАРИЦА... Използвайки и другата кодова дума - Окървавена - вече ни става ясно - за какво точно се говори в произведението... Окървавена е от на стара жена мензиса (която се появява като лирически герой в следващия куплет - "плаче вдовица - люто ранена")
Т.е. всички знаем - че не е особено културно да се казва "Мензис" и използваме по-безобидната (на пръв поглед) дума - "Цикъл"...
След което става пределно ясно, че автора изобщо няма пред вид окървавена река (то кръв в реката е нещо като царевичните пръчици - лапаш нещо - гълташ нищо)...
В следващият си куплет - който со свой род се води трипер.. Опа припев (извинявам се - ама непрекъснато ги бъркам тези две думи - както бъркам и думичките "Сифилистик" и "Филателист".. и разни други де...)...
Та образът на Генерала всъщност е системният администратор, който се бори отчаяно с вирусите които са налазили операционната система на комфитюра... Следват думите "Български чада, цял свят ни гледа" - това е леко преовеличено - защото Биг Брадър се излъчва само по платения канал - но това не означава, че ако програмиста - който се е зациклил с матрицата и системния администратор, който се опитва да бродкастне сигнала - няма да пусне все пак любимата родна простотия в междунарония ефир. После става дума за "Левът Балкански" - който е първи братовчед на Ганьо Балкански - и е останал като нарицателно за най-силната европейска валута... Въпреки опитите на обединена европа и великото кралство - да изкарат по-силна пара от нашите... Моем им кажем на тези - да си държат ЛИРИките и ЕВРЕйските пари там от де са си ги взели.. А оня Франко Швейцарски де освен да продава тоблерони и кукувички с часовници - за друго не го бива.. Да де.. ако и ние перяхме като биляна платно - капитала на целият престъпен свят (а не само на собствения - както е в момента) нашият ЛЕВ щеше да победи в този бой "Великански" - но не би... Ордите душмански ги знаем кои са... Това са колегите от Детска Педагогическа Стая - наред с Доганизатора и разни други кълцани моркови...
В следващия куплет виждаме словосъчетанието "Млади и Знойни" - всъщност автора е имал пред вид "Гнойни" - заради пъпките недоебки, които са излезли на главните герои - защото ги е ковнала сценичната треска и не могат се изпраскат пред уеб-каметрата (освен ако 5 000 000 абоната не пуснат по един СМС с думите "изтискайте си пъпките")... и куплета свършва в "Лаври да берем" - всъщност ще берем ЛАРВИ на разни мравояди и техните близки, но няма да задълбавам повече скритата същност на този така важен за историята и науката куплет. Ще се опитам да продължа на татък ама паметта ми изневерява (добре, че не съм женен за нея) и ще кажа, че амй пак следваше системния администратор с противозачатъчните.. Опа антивирусните продукти, който токущо се е спънал в едни от кабелите на оптичната наземна линия до Парижките Потайности и е спрял интернета на хората от Париж - и поради тази причина колегата Юго нарича парижани с цветущото наименование "Клетниците"... Ако някой не е чувал за тях - значи не е спал с Парижката Света Богородица - и ще бъде заклеймен от папата - по който с Делиан стреляхме миналата година...
Поради тази причина е заменил модерната думичка - любима на всички фенки на Киану Рийвс и Фантастиката - МАТРИЦА - с по-простата думичка, която всеки един българин (а навярно и циганин) - знае.. Името на някаква река - наречена МАРИЦА... Използвайки и другата кодова дума - Окървавена - вече ни става ясно - за какво точно се говори в произведението... Окървавена е от на стара жена мензиса (която се появява като лирически герой в следващия куплет - "плаче вдовица - люто ранена")
Т.е. всички знаем - че не е особено културно да се казва "Мензис" и използваме по-безобидната (на пръв поглед) дума - "Цикъл"...
След което става пределно ясно, че автора изобщо няма пред вид окървавена река (то кръв в реката е нещо като царевичните пръчици - лапаш нещо - гълташ нищо)...
В следващият си куплет - който со свой род се води трипер.. Опа припев (извинявам се - ама непрекъснато ги бъркам тези две думи - както бъркам и думичките "Сифилистик" и "Филателист".. и разни други де...)...
Та образът на Генерала всъщност е системният администратор, който се бори отчаяно с вирусите които са налазили операционната система на комфитюра... Следват думите "Български чада, цял свят ни гледа" - това е леко преовеличено - защото Биг Брадър се излъчва само по платения канал - но това не означава, че ако програмиста - който се е зациклил с матрицата и системния администратор, който се опитва да бродкастне сигнала - няма да пусне все пак любимата родна простотия в междунарония ефир. После става дума за "Левът Балкански" - който е първи братовчед на Ганьо Балкански - и е останал като нарицателно за най-силната европейска валута... Въпреки опитите на обединена европа и великото кралство - да изкарат по-силна пара от нашите... Моем им кажем на тези - да си държат ЛИРИките и ЕВРЕйските пари там от де са си ги взели.. А оня Франко Швейцарски де освен да продава тоблерони и кукувички с часовници - за друго не го бива.. Да де.. ако и ние перяхме като биляна платно - капитала на целият престъпен свят (а не само на собствения - както е в момента) нашият ЛЕВ щеше да победи в този бой "Великански" - но не би... Ордите душмански ги знаем кои са... Това са колегите от Детска Педагогическа Стая - наред с Доганизатора и разни други кълцани моркови...
В следващия куплет виждаме словосъчетанието "Млади и Знойни" - всъщност автора е имал пред вид "Гнойни" - заради пъпките недоебки, които са излезли на главните герои - защото ги е ковнала сценичната треска и не могат се изпраскат пред уеб-каметрата (освен ако 5 000 000 абоната не пуснат по един СМС с думите "изтискайте си пъпките")... и куплета свършва в "Лаври да берем" - всъщност ще берем ЛАРВИ на разни мравояди и техните близки, но няма да задълбавам повече скритата същност на този така важен за историята и науката куплет. Ще се опитам да продължа на татък ама паметта ми изневерява (добре, че не съм женен за нея) и ще кажа, че амй пак следваше системния администратор с противозачатъчните.. Опа антивирусните продукти, който токущо се е спънал в едни от кабелите на оптичната наземна линия до Парижките Потайности и е спрял интернета на хората от Париж - и поради тази причина колегата Юго нарича парижани с цветущото наименование "Клетниците"... Ако някой не е чувал за тях - значи не е спал с Парижката Света Богородица - и ще бъде заклеймен от папата - по който с Делиан стреляхме миналата година...
Евопа дойде у нас...
Също като старата турска поговорка за мохамед и солените пиперени планини.. И ние - българите станахме преди 13 месеца - официални европейци. Защо не е жив Щастливеца да види потомците на героя си в "Европата"... Или поне защо не е жив Войника - да види колко актуални неща е написал преди повече от 130 години... Всъщност нямам думи.. Ще направя така - както е нарпавил тавариш Славейков старши:
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея"
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея"
Ще продаваме кучето...
Преди мнооого много години.. Когато бях в началното училище имах един приятел - който се казваше Петко. Имаха много готино кученце - което се казваше Пенчо (или Пончо.. абе нещо с П беше..)...
Един ден майката на приятелчето си говори с майка ми и споделя следният наистина болезнен момент в живота си... Казвайки, че в къщата си има двама идиоти.
"Казвам му на моя мъж... Кажи на малкия, че съм бременна.. И ще имаме бебе - да се подготви психически детето - и чувам следния диалог:
- Ей Петко.. Я ела тука бе.. Ела ти кажа ена раута....
- Хехе.. Кажи бе тате?
- Стягай се моето момче.. Ще продаваме кучето.. Ще купуваме бебе!!
- Стига бе тате.. Кво ти е направило кучето бе?..
Идиоти ти казвам... Баща и син идиоти... Дано следващото не е кретенче като онези двамата..."
Всъщност следващото също се оказа мъжко... И победи и баща си и батко си от идиотизъм.. Но и това е друга тема, която ще засегна някой друг път.
Обаче мисля да ви разкажа някога за детето чудо - наречено Чочо... Но ще видим дали ще имам време и желание. Или ще запазя историите му само за лична консумация.
поздрави.
Един ден майката на приятелчето си говори с майка ми и споделя следният наистина болезнен момент в живота си... Казвайки, че в къщата си има двама идиоти.
"Казвам му на моя мъж... Кажи на малкия, че съм бременна.. И ще имаме бебе - да се подготви психически детето - и чувам следния диалог:
- Ей Петко.. Я ела тука бе.. Ела ти кажа ена раута....
- Хехе.. Кажи бе тате?
- Стягай се моето момче.. Ще продаваме кучето.. Ще купуваме бебе!!
- Стига бе тате.. Кво ти е направило кучето бе?..
Идиоти ти казвам... Баща и син идиоти... Дано следващото не е кретенче като онези двамата..."
Всъщност следващото също се оказа мъжко... И победи и баща си и батко си от идиотизъм.. Но и това е друга тема, която ще засегна някой друг път.
Обаче мисля да ви разкажа някога за детето чудо - наречено Чочо... Но ще видим дали ще имам време и желание. Или ще запазя историите му само за лична консумация.
поздрави.
Разгеле
Изчака ми се чакането да го.. Тази сапукнка я забравихме почти за кво идеше реч... Ама се сещам, че беше готина. Всъщност това е първият сериал - след класиката на Линч, наречена Туийн Пийкс - която ме задържа за повече от половин еипизод. Все още не съм гледал пилотната серия на четвърти сезон на тази култова опера - но определено ще си отделя малко от ценното време и ще се накефя на макс - ще получа троен оргазъм (напикаване, насиране и повръщане) и ще се размажа да зяпам какво ли са измислили този път другарите сценаристи на тази "приказка без край..." Всъщност аз съм луд противник на ТЕЛЕ-ВИЗИЯ-ТА... Щото не е нито "Теле"... А за "Визия" и дума не може да става.. ТА... Май остана само ТА... Нещо като Та ТА та ТА тА та ТА таааааааа тааааааааааа... Любима песен на МиУенчето от началото на 90-те.. Където се пее как се опитала да свети като крушка - и както е казал ИНЖЕНЕРА - "Крушката не пада по-далеч от фасунгата" (всъщност не съм сигурен как е правилно да се пише "фасунга" или "фасонка" - ама на кого му дреме за тези безпардонни подробности).
Сънувах сън...
Събуждам се изпотен... Гледам и не вярвам на очите си.. Нищо не виждам.. Да не съм ослепял - мамка му? Чудя се аз.. Уж отдавна не пия Кировица и никога не прекалвам със солта - т.е. няма опастност за зрението ми... Защо нищо не виждам? Чудя се... След което стигам до извода, че съм кух като отточна тръба през август. Опитвам се да разпозная бледите фосфорисциращи точици на часовника си... Без особен успех.. Но е някъде към 5.30.. Или нещо и 30... Всъщност осъзнавам, че е тъмно и 30... Опитвам се да си припомня какво сънувах, но без особен успех.. Е важното е, че поне сънувах нещо, което ме е впечатлило... Опитвам да заспя отново, но без успех. Изведнъж ми става смешно... Сетих се защо съм се събудил.. За да запомня съня - който течеше в ефира - и така ми текна, че се почувствах като да вземам душ под Ниагарския водопад. После изведъж (да ми се ненадяваш) заспах. Като се събудих си казах "яяяяяя.. какъв сън сънувах..." - замислих се какъв точно беше този сън и се сетих, че сънувам, че нищо не виждам... Зарадвах се, че вече виждам и започнах доволен от живота първия ден на високосния месец през 2008... Дали ще пордължа да се радвам на прекрасния ден или ще ми се сговни настроението много скоро - зависи само и единствено от независещи от мен обстоятелства.
Абонамент за:
Публикации (Atom)