за живота, за простотата и за всичко останало

Предговор:
В заглавието написах "простотата" - а не "простотията" - ще се опитам да се въздъжра този път от налегналата ме кретения, простотия и идиотщина... но не обещавам.. оределено ще се постарая... поне този път

Увод:
Увода е нещо хубаво... Трябва да кажем за какво иде реч. Да подготвим така да се каже пациентите... Опа... Читателите (ако естествено има такива - ама и да няма на кого му дреме?) какво ще се опитаме да кажем. И ако случайно успеем да го кажем така, както бихме желали - ще се наяваме тайно да ни разберат - както бихме искали... Обаче станаха много "ако" което определено не ми харесва, защото "ако" е думичка с която възпитаните хора говорят за лайна да децата си!

Размисли:
Дали е по-достойно да изграждаш характера си подтискайки достойнството и оставяйки идеите и позицията си на заден план, или е по-характерно да защитаваш идеите на които държиш без да обръщаш внимание на положението в което се намираш? Това е днешната темна на моя монологичен размисъл - която от своя стана води до два (или повече въпроса) - първият е... Какво точно искам? - Много "безотговорен" въпрс. Първо, че е безотговорно да си постяваш сам на себе си този въпрос - без да знаеш точния отговор и воторо - че точният отговор не съществува, защото никой никога не е разбрал какво точно иска. Светът е движен от огромна заблуда - която се простира отвъд нашето въображение, пускайки дълбоки и мощни корени в съзнанието ни - защото всеки от нас се заблуждава, че знае какво иска, но въщност не знае основното нещо, че е получил това, което иска - а дрои не е разбрал, че иска точно това... Но и там не е основния проблем - дори и да разбереш, че си получил нещото, към което си се стремил цял живот - и да осъзнаваш, че всичко, което ти трябва в момента ти е на разположение - не знаеш какво да правиш с него... И от там идва идеята, че започваш да приемаш разни неща - като даденост, което автоматично води до разочарование. От разочарованието идва апатията, която дърпа за ръката антипатият... И в един даден момент се връщаш в начална позиция. Без да знаеш какво искаш.. А още по-малко как го искаш... Въпреки, че никога не си си задавал въпроса "защо" го искаш...
Ако успееш да си отговориш в самото начало на безотговорния въпрос - "ЗАЩО" аджеба искам точно това - нещата ще се изяснят. Но ние, хората не сме свикнали да си задаваме въпроса "защо" - преди да се пожелали нещо, но за сметка на това сме свикнали да си задаваме същия този въпрос когато нещото се е развило и придобило огромни размени (без значение дали е добро или зло - ако изобщо съществуват тези две понятия)... Всъщност "защо" е спасителната сламка на удавника в която той вижда някакъв шанс - уви "шанс" е измислена дума, чиято единствена цел е да поддържа надеждата, която от своя страна е пръв приятел на отчаянието, но просто ние не можем да разберем, че тези две понятия имат еднаква тежест и са равностойни - въпреки, че на нас ни изглежда, че стоят на двата края на една окръжност и така или иначе не можем да пеценим къде свършва едното и започва другото. Поради тази причина си мислим "надеждата" и "отчаянието" са две различни по значение думи, но те са синоними - погледнати от правилния ъгъл на човешкото съзнание. От трета страна стои въпроса "защо" - да ги гледаме от правилния ъгъл, след като можем да ги гледаме с розови... или евентуално тъмни очила - т.е. защо да се надяваме - след като така или иначе ще се отчаяме или защо да се отчайваме - след като така или иначе тайно ще се надяваме - въпреки че изпитваме тягостните окови на отчаянието? Решението на дилемата е много просто - всеки се надява отчайваки се или отчаяно се надява - тези две словосъчетания сами по себе си са еднакви, докато не си зададеш върпоса - защо - т.е. по какъв начин са еднакви? Всъщност това е словосъчетание от два синонима, които са равни по сила - но когато се използват заедно предават двойна тежест на ситуацията - която всъщност не съществува - защото никой никога не се отчайва надяваки се нито надява отчаяно. Просто трявба да си изязни какво иска... Като преди това си изясни ЗАЩО го иска... След което трябва да си изясни КАК го иска и накрая да разберке как да го използва - ако изобщо му служи за нещо...

Заключение:
В същия ред на мисли ще кажа, че токущо си обърках дори собствените понятия (ако изобщо съм имал такива) и се чудя на себе си как може да се опитвам да разбера нещо, което всички го знаем... А това е, че нищо не знаем...

Добро утро и приятни сънища.