Преди мнооого много години.. Когато бях в началното училище имах един приятел - който се казваше Петко. Имаха много готино кученце - което се казваше Пенчо (или Пончо.. абе нещо с П беше..)...
Един ден майката на приятелчето си говори с майка ми и споделя следният наистина болезнен момент в живота си... Казвайки, че в къщата си има двама идиоти.
"Казвам му на моя мъж... Кажи на малкия, че съм бременна.. И ще имаме бебе - да се подготви психически детето - и чувам следния диалог:
- Ей Петко.. Я ела тука бе.. Ела ти кажа ена раута....
- Хехе.. Кажи бе тате?
- Стягай се моето момче.. Ще продаваме кучето.. Ще купуваме бебе!!
- Стига бе тате.. Кво ти е направило кучето бе?..
Идиоти ти казвам... Баща и син идиоти... Дано следващото не е кретенче като онези двамата..."
Всъщност следващото също се оказа мъжко... И победи и баща си и батко си от идиотизъм.. Но и това е друга тема, която ще засегна някой друг път.
Обаче мисля да ви разкажа някога за детето чудо - наречено Чочо... Но ще видим дали ще имам време и желание. Или ще запазя историите му само за лична консумация.
поздрави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар