петък, февруари 01, 2008

Сънувах сън...

Събуждам се изпотен... Гледам и не вярвам на очите си.. Нищо не виждам.. Да не съм ослепял - мамка му? Чудя се аз.. Уж отдавна не пия Кировица и никога не прекалвам със солта - т.е. няма опастност за зрението ми... Защо нищо не виждам? Чудя се... След което стигам до извода, че съм кух като отточна тръба през август. Опитвам се да разпозная бледите фосфорисциращи точици на часовника си... Без особен успех.. Но е някъде към 5.30.. Или нещо и 30... Всъщност осъзнавам, че е тъмно и 30... Опитвам се да си припомня какво сънувах, но без особен успех.. Е важното е, че поне сънувах нещо, което ме е впечатлило... Опитвам да заспя отново, но без успех. Изведнъж ми става смешно... Сетих се защо съм се събудил.. За да запомня съня - който течеше в ефира - и така ми текна, че се почувствах като да вземам душ под Ниагарския водопад. После изведъж (да ми се ненадяваш) заспах. Като се събудих си казах "яяяяяя.. какъв сън сънувах..." - замислих се какъв точно беше този сън и се сетих, че сънувам, че нищо не виждам... Зарадвах се, че вече виждам и започнах доволен от живота първия ден на високосния месец през 2008... Дали ще пордължа да се радвам на прекрасния ден или ще ми се сговни настроението много скоро - зависи само и единствено от независещи от мен обстоятелства.

Няма коментари: