Нямало едно време в Дребен Китай една прекрасна дума - всъщност три думи, които дори и сами по себе си означавали нещо, което никой не знае или поне не си признава, че съществува - но дори и да е така някак си - определено не е точно обратно. Романтична била тази три-думичка... Винаги разказвала нещо интересно, което от своя страна носило скрит контекст и някакъв вид мъдрост - която никой не разбирал - но за да не изглежда глупав се правил, че разбира - или поне, че допуска за съществуването и.
Събудил се голямият китайски принц един следобед, след бурна злоупотреба с вносни стоки - като гейши и саке - от съседна яМпония - погледнал през схлупения прозорец на високата ку-кула в която се бил разположил, видял едно такова гадно слънце да грее самодоволно... Разни противни п(т)ички да чур...оликат и някаква зелена трева през летните пости на коледния байрам... Разтъркал си сънените цепчици, които по някога наричал очи (вие представяте ли си китайски принц с махмурлук?) - препасал халата - който преди година бил спечелил на руска ролетка срещу много сериозен противник наречен Далай Ламята и скочил с бънджи от ку-кулата - вярвайки, че ще направи изкрено впечатление на любимата си принцеса (с кайма и кашкавал) която димяла примамливо на скарата... Ластика стигнал максималния си капацитет - но халата който принца бил сложил - въпреки зверските усилия на нашия герой да го задържи във вертикална посока - се подчинил по-скоро на Нютоновите теории, отколкото на двете сухи ръце на гореспоменатата императорска особа... В момента в който ластика опровергаваше нютоновите твърдения и доказваше че твърденията за дествия и противодействия - са обратни на часовниковата стрелка и дваж по-слаби по сила - мобилният телефон на принца иззвъ-ня.... "Алооооооо-о-о--о-о-о-о-о о -о- оооо ----о-о-" - каза младжеа.... "Добрите вести идват бързо.." отговори му операторката от ФобиМон (модерен китайски мобилен оператор - известен с безкомпромисното терминиране на терминатори, терминали и термити)...
"В момента съм малко заааааааееееетттттт..." - успя да каже принца (всъщност не съм сигурен дали е успял да го каже или му се е искало да го каже - не съм бил там) след което вносното от КУРея мобилно бижу марка "гнусмаС" - полетя към земята - ревностно защитавайки нютоновите твърдения..
Малко по късно принц Му-Сей-Бе стоеше чисто гол (май забравих да спомена, че освен с мобилния телефон се прости и с трофея на Далай Ламята) пред огледалото - и стискаше в ръце любимата си принцеса, чиито четности и сокове му капеха по коленете... Захапа я за врата - но бързо се отдъпна - принцесата беше още гореща и разтопения кашкавал ми причини таква ужасна болка, че горкия Му беше принуден да изхвърли цялото съдържание на вазата данни - барабар с модерната икибана върху портрета на красивата си сестра от втория брак на доведения му баща и леля му по чичова линия - наречена Мек Хуи. Той обичаше своята сестра... Тя беше толкова красива, че още когато се е родила - генеколога, който я извадил от досдната тясна дупка получил медал за храброст...
Но това нас не ни засяга и при-каз-ка-та свършва до тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар