Гледам таквозинката ми вече не е застрашено от "човекът с косачката" от ГуГлусГлан.. Аз невинно малко негърче с още по-невинен кожен боздуган бях заплашен, че ще изгоря на клада за назинадие пред другите малоумници като мен - за да не пишат простотии из нетЯ..
И.. Ура.. И.. Язък.. тъкмо си бях направил архив и щях си таковам таквозинката - ама любимите на цял един свят ГуГуГурулички - решиха, че ще е по-добре да не ме закачат.. Не, че особено ми пука от тях, но явно се усетиха, че ще вдигна пара до небето.. Майната им.. Дори и да се мислят, че са велики, не трябва да забравят, че собствените им лайна не миришат по-приятно от тези на който и да е друг... Или с две думи... НАЗДРАВЕЕЕЕЕЕЕЕ... пак сме тук..
събота, януари 31, 2009
събота, януари 17, 2009
Таквозинката ми изгоря!
"Този блог бе заключен поради потенциални нарушения на Условията за ползване на Blogger. Не можете да пускате нови публикации в него, докато той не бъде прегледан и отключен.
Този блог ще бъде изтрит до 20 дни, освен ако не подадете заявка за преглед."
Няма да коментирам по-горния текст.. Но ако другарчетата го гугугугугуг си мисля, че ще ми затворят устата по този начин - жестоко са се излъгали.
Мое си гукат на тийнеджърите - и да се опитват да им извиват ръцете - но срещу мен това не работи.
очаквайте скоро блога ми преместен на http://blog.dinev.com - там няма да има фашистка цензура от помиари като гуггугуггугугу... и всекви други нещастнци интернет секти - които уж парадират, че са за "свободата на словото" а всъщност целуват всякакви полови (и не само) органи и се блъскат в гърдите, че били либерални.
Съжалавам да съобщя това на скромния брой хора, които четат това, което по принцип си пиша само и единствено за себе си, но това е положението..
ПС
Надявам се твърдението "Не можете да пускате нови публикации в него, докато той не бъде прегледан и отключен." да не е собено врено :)
наздраве и горе главата!
петък, януари 16, 2009
я.. влюбен съм.....
Невероятно но ФАК(т)..
Влюбих се.. Разбира се... Отново пак там, където цял живот съм бил влюбен - В себе си. Това няма да го дискутираме - то си личи от светлинни миленуми.. Но определено бих разсъждавал на темата любов в момента. В 5 сутринта.... Когато въпросната тема е най-актуална.
Какво е да обичаш? Или... Всъщност какво е да си влюбен? Отговорът на този БЕЗОТГОВОРЕН въпрос е бил винаги част от мръсТното ни подсъзнаие и естествено начин на възприятие на настоящото съзнаие, което ако се осъзнае, че е цялостно ще си среже всички атрерии, ще глътне ключа от артелната и венерически ще посегне на всичите си вени, които от своя страна ще се объран срещу личните си интреси и сами по себе си ще си резнат връзките на летящите сандали и ще се загубят в небитието.
ще оставим милото нам съзнание да лети в облаците от червени розвови листа - усещайки страстта на похотливата възбуда на отреденото му място и ще се зачудим защо, кога какво е било някога отново и ще бъде во веки веков. Пиешейки тези думи се осъзнавам в тийнедъркската си същност - която дълбоко е създала личността ми и ще си спомня за тръпката, която премина през мирогледа ми - когато се изграждах като характер.
Мислейки реално и последователно във въпросния ред на събития - които подреждат света по начина който ни харесва (или някога ще ни хареса) се връщам на момента "влюбих се". Я.. Отново открих себе си. Познах най-прекрасната жена на света - която ми роди НАИСТИНА най-прекрасното дете на света и след това я загубих. Разбира се, че ще стане така - "Ако искаш да срещнеш идеалния мъж, просто трябва да си го родиш" - случва се и на най-добрите... Тогава надникнах в сърцето си - за да извадя спомена за най-истинската, никога не дискутирана и несподелявана с никого любо. Очакванията - със сигурност - разруха.. Въсможностите.. Определно неописуеми... Последствията - част от лична собственост в центъра на Нагазаки през 45-та.. Случва се и на най-добрите.... Нали? да.. знам де... Няма какво да се дискуртра точно този аргумент... Случило се е. "Някога когато остана сама" - добре, че не продължавам да пиша в женски род. Не ми отива... Та да се върнем на въпроса - за "любовта, без която не можем....?????" С ръка на сърцето казвам, че тя е любов, без която всъщност можем и никога не сме си признавали, че не можем, но каква полза от същата, когато не е наша?! И аз това се чудя и не мога да намеря правилен отговор... Всъщност го открих - отговора де.. Другото е трудно да се открие и с микроскоп и два-три отряда сини каски от копрпуса на МИРА и подобни органицации (Мира - онзи вътрешен мир, който не ти дава и секунда спокойствие - и предпочиташ на война, като на война... използвайки най-силните си оръжия...)
Та никога не бих завършил по подобен начин - цялата тази история.. Но след кратка 10 часова дискусия получих "зает" сигнал - след което получих "извън обхват".. Чудя се какво ме е обхванало, че дори и прихванало да звъня сам на себе си и да си се обяснявам в лИбоФФ...
Наздраве!
Влюбих се.. Разбира се... Отново пак там, където цял живот съм бил влюбен - В себе си. Това няма да го дискутираме - то си личи от светлинни миленуми.. Но определено бих разсъждавал на темата любов в момента. В 5 сутринта.... Когато въпросната тема е най-актуална.
Какво е да обичаш? Или... Всъщност какво е да си влюбен? Отговорът на този БЕЗОТГОВОРЕН въпрос е бил винаги част от мръсТното ни подсъзнаие и естествено начин на възприятие на настоящото съзнаие, което ако се осъзнае, че е цялостно ще си среже всички атрерии, ще глътне ключа от артелната и венерически ще посегне на всичите си вени, които от своя страна ще се объран срещу личните си интреси и сами по себе си ще си резнат връзките на летящите сандали и ще се загубят в небитието.
ще оставим милото нам съзнание да лети в облаците от червени розвови листа - усещайки страстта на похотливата възбуда на отреденото му място и ще се зачудим защо, кога какво е било някога отново и ще бъде во веки веков. Пиешейки тези думи се осъзнавам в тийнедъркската си същност - която дълбоко е създала личността ми и ще си спомня за тръпката, която премина през мирогледа ми - когато се изграждах като характер.
Мислейки реално и последователно във въпросния ред на събития - които подреждат света по начина който ни харесва (или някога ще ни хареса) се връщам на момента "влюбих се". Я.. Отново открих себе си. Познах най-прекрасната жена на света - която ми роди НАИСТИНА най-прекрасното дете на света и след това я загубих. Разбира се, че ще стане така - "Ако искаш да срещнеш идеалния мъж, просто трябва да си го родиш" - случва се и на най-добрите... Тогава надникнах в сърцето си - за да извадя спомена за най-истинската, никога не дискутирана и несподелявана с никого любо. Очакванията - със сигурност - разруха.. Въсможностите.. Определно неописуеми... Последствията - част от лична собственост в центъра на Нагазаки през 45-та.. Случва се и на най-добрите.... Нали? да.. знам де... Няма какво да се дискуртра точно този аргумент... Случило се е. "Някога когато остана сама" - добре, че не продължавам да пиша в женски род. Не ми отива... Та да се върнем на въпроса - за "любовта, без която не можем....?????" С ръка на сърцето казвам, че тя е любов, без която всъщност можем и никога не сме си признавали, че не можем, но каква полза от същата, когато не е наша?! И аз това се чудя и не мога да намеря правилен отговор... Всъщност го открих - отговора де.. Другото е трудно да се открие и с микроскоп и два-три отряда сини каски от копрпуса на МИРА и подобни органицации (Мира - онзи вътрешен мир, който не ти дава и секунда спокойствие - и предпочиташ на война, като на война... използвайки най-силните си оръжия...)
Та никога не бих завършил по подобен начин - цялата тази история.. Но след кратка 10 часова дискусия получих "зает" сигнал - след което получих "извън обхват".. Чудя се какво ме е обхванало, че дори и прихванало да звъня сам на себе си и да си се обяснявам в лИбоФФ...
Наздраве!
Абонамент за:
Публикации (Atom)