човещинка.. си пишеш простотиите на родния език е като да ядеш кебапче с айран и каса бира за слата към подправките. Също така по един и същ начин съществуването на същността, всъщност не е нищо съществено.. Има ли го или не - кой го е*** (правил?)
вторник, октомври 28, 2008
Чалгата плъзна по света...
Явно твърде много се овлякох в определения и се отклоних от главната тема - "Чалгата плъзна по света"... Цъкайки из нетЯ видях реклама "Ивана - концерт в САЩ"... Красота.. Местна минетчийка без никакви музикални заложби - отива да показва на горките американци (предполагам селяндурите, коти са си "били камшика" в щатите) на какво е способна България... Не, че Бритни Спиърс или други местни звезди са по-надарени от сънародничката ни, но е срамота да си показваме простотията пред хората. Защото в очите на чужденците остава впечатление, че всички ние - българите сме кретени, които слушат ориентаска музика... Евентуално сме резани парчоци или поне цигани-педерасти (като онзи васко - който наричас себе си азис)
Поразгрових се още малко из интернет... И разбрах, че въпросната местна дудукчийка - наречена Ивана е правила бибитки и в Испания. Е... Там няма лошо - родината на европейската чалга - там при тях циганията е подобна на родната българска - но те си имат и крави пред които хората бягат, очаквайки да бъдат намушкани.. и които серат по улиците. Нещо за което родните селяндури трябва да се замислят - дали не е добре и в България да се направят "тореадорски" празници... И от добрата крава Милка да направим разгневен звяр, пред който да бягаме и ако случайно ни сгази да се радваме, че ни се е случило.. За улиците няма проблеми - те и без крави смърдят на лайна - но определено говеждите изпражнения ще се впишат идеално в родината на чалгата (в която всички ние сме родени... и нищо не можем да направим, защото простотията е много по-силна и ако се бориш с нея - просто си обречен за загуба...)
това е скъпи мои "фенове".. Всъщност едва ли има някой, който да чете това, но аз съм като Бай Тошо - написал съм повече неща, отколкото съм прочел.
наздраве
петък, юни 20, 2008
Ходих на кино..
и си отварям аз неутронната поща и гледам витамини... и самолетни билети. викам си "ще си подфърчам - не мога да остана безпристрастен към това чудо на техниката" (компютрите де) и си разпечатвам на печатарката наградата от държавната лотария на шири ланка - и извднъж спря висчко.. обаждам се на поддръжката - хората викат "изгорял ви е гръмоотвода"... те сега малките компютърчета де са като куфарчета (даже и по-малки) имат вграден гръмоотвод и се закачат без жици и друга бодлива тел в съоржъението, от което се черпи интернет. и.. отивам си аз на кино - и гледам филм... ей... какъв филм. никой не заспа този път. със сигурност ще получи скоро нобелова награда - сигурен съм. идвам си тука аз, да проверя дали са изчистили бактеррите от ПеЦеТо (така ми казаха техниците на компютри, че се казвало по модерен начин) и констатирам абсолютна независимост от всякакъв вид заразни и венерически болести. гледам са си забравили педалчето (с някво животинско име го наричаха... гризач вредител - но не помня точно как).. и си викам.. КЕЕЕФ.. моето след 6-тото настъпване се счупи, ама това по-масивно изглежда - може и да издържи поне седмица. нещо се опитаха да ми искат много пари - за смяна на безкабелен гръмоотвод и други интервенции, ама аз им показах среден пръст и викам "абе ей.. келеши с келеши, аз кога съм цъкал на осмака вие още с памперс сте се разхождали".. Нещастници, били ИТ специалисти.. А в Италия не са ходили, па камо ли да се стреляли по папата. Тя сега нова папа.. Старата я убихме инфаркт получи човечеца.. то толкоз те гърмят па никой да не те убие.. не си е работа. те държаха да им платя и аз им обещах, че ще им пусна факс. (и без това не ми трябва - изненадах ги на излизане... много очудено погледнаха на горе и споменаха някакви мои далечни роднини) накрая по живо по здраво си влязах да си навигирам из дебрите на интернетя и съм радостно щастлив, въпреки, че водородната поща не са я оправили - щото още ми идва виагра (ама по-добре да има, когато не ти трябва, отколкото да ти трябва и да няма)
наздраве!
четвъртък, юни 19, 2008
думи...
Думи… Истини.. Слова… Защо си мислим, че сме най-силни когато заблуждаваме себе си? Кога ли изобщо ще престанем – да се правим на умни и да си тръгнем по пътя, който всячески дискутираме, разискваме, потъпкваме се сами пред себе си и пред хората, които най-много обичаме? Продължаваме да тънем в заблудата на тотално равнодушие, кото ни разяжда от вътре, но за сметка на това ни унищожава от вън? Дали наистина е правилният път, който заобикаляме дори и без да си дадем сметка, че просто не разбираме това, към което се стремим и основно го гледаме през пердето на самозабвението? Или сме свикнали да не вярваме на чувствата си и да ги интерпретираме по начин, който не само е удобен за нас самите, но и да нараняваме най-близките си – просто заради идеята, че когато си решил да атакуваш просто нямаш шанс за отсъпление? Всъщност отсъплението е нещо лошо, но не и когато отстъпваш в битката с принципите си, които непрекъснато нападаш, защото не ти харесва изобщо да бъдеш толкова взискателен? Изобщо дали си даваме сметка, че най-големият враг на теб самия е твоето изкривено аз, което не е свикнало да губи, в битката със себе си? Или по една или друга причина успяваме да си отстоим на глупавите мотивации за нещо, което изобщо не се знае от къде и как се е появило? И още по-малко дали си залужава да му обръщаме такова основно внимание, че чак да се вманиачим до таква степен, че да погазваме всичко, което някога е означавало нещо? А какво всъщност е от значение? Дали не е най-важното нещо на света, това което е невидимо и дадено, или просто е толкова незначимо, че въпреки факта, че няма никакво значение – всички се стремим към него всячески и в момента в който успеем да го забележим по един или друг начин, започваме да го пренебрегваме толкова усърдно, че дори и забравяме за съществуването му. След което започваме отново да го търсим – с риск да не сме толкова смешни в собствените си очи и го забравяме, защото си припомняме почти несъзнателно, че всъщност за нас няма никаква стойност. Дали сме наистина толкова глупави да повярваме на маскираният свят около нас, който продължава да се опитва да ни прегази, въпреки факта, че живеем в самозаблуда, която ни разгражда? Дали наистина атаката е най-добрата форма на защита, или е просто най-добрата форма на заблуждение на евентуалния противник, който всъщност се оказва от твоят отбор, че си по-силен и по-истински. И изобщо кога ли ще разберем, че двубоят е толкова реален само и единствено, когато има опонент, а когато го елиминираме – по един или друг начин нещата стават толкова скучни и монотонни, че съжаляваме за това, че него вече го няма. Накрая разбираме, че той определено не е бил никакъв противник, а просто човек, който толкова много е държал на теб, че се е впуснал в двубоя – защото е искал да ти направи удоволствие, без значение дали ще победи или ще бъде победен и също така поради факта, че е искал да получи удоволствие за себе – за да участва в това предизвикателство.
понеделник, май 26, 2008
Пиша нещо
Поздрави :)
събота, април 26, 2008
Блудният син се завръща...
Имах някакви малки проблеми със здравето - поради тази причина блога ми опустя... Със сигурност не съм липсвал на никого - а още по-малко на мен самия, но реших да си досадя с няколко реда. Жив и здрав (за нещастие на околните) в крепко здраве и зареден с тонове простотия (както обикновено)... Ще бъда кратък - защото живота е такъв - но за сметка на това ще бъда гаден - по същия начин, следвайки целенасочеността на събитията. Сещам се за времето, когато интернет присъстваше само в научната фантастика и изпитва носталгия по това време, когато хората четяха книги - а не "Празни мисли на един празен човек" - както е казал другарят Дж. К. Джером в края на 18 век - сякаш е предвидил днешните хипер ителектуални промени в живота на съвременния човек от 21 век. От друга страна се чудя дали изобщо му е пукало какво ще бъде днес - както и на мен не ми пука какво ще е след 150 години... Макарче мога да си представя... В България портетите на Левски и Ботев ще бъдат заменени с тези на Азис и Доган.. В Италия ще кръщават децата си Силвио - на великият вожд на тази невероятна държава... Джузепе Гарибалди ще бъде забравен.. В близкият изток ще заменят името на дявола с названието "Президент на САЩ" - в Китай... А... Китай.. Китай ще бъде май.. Нещо като Септември - според Гео Милев (който определено никой след 150 години няма да знае кой е...) Ще бъде един от многото персонажи в забранената вече за изучаване в средните училища "Епопея на забравените" - въпреки, че според дядо Вазвов "И МОЙТЕ ПЕСНИ ВСЕ ЩЕ СЕ ЧЕТАТ" - ще се четат утре следобед и евентуално още някоя друга година - след това ще се четат (т.е. слушат) песните на най-цицорестата минетчийка - която е лапнала най-много километри мъжка гордост (в световен мащаб - не коментирам пряко родната чалга)... И разни такива красиви неща - които за щастие няма да съм жив да видя.
Всъщност отново пиша глупости.
Наздраве (да кажа и аз една умна приказка днес..)
сряда, март 05, 2008
SPAMmmmmmmmm
петък, февруари 22, 2008
Здравето.. (кой му обръща внимание?)
Бладодаря ви за търпението, ако се оправя ще пиша - ако пукна - ще си публикувам некролога на първа страница - с някоя по-приемлива снимчица - че е много тъпо - винаги слагат по некролозите най-скапаната снимка, за която притежателя (т.е. бившия притежател) на въпросния некролог може да се сети - което ме навява на мисълта, че е добре да си го подготвя от рано - да не ми сложат снимка от сватбата.. Например или от някое друго неприятно събитие... Предпочитам снимка от концерта на Suicidal Tendencies през 1998 - когато се оказа че не мога да броя добре.. Защото след 24-тата бира успях ама по-на татък не ми се отдаде.. Надявах се колегата бат Пешо (по прякор Щирлиц) да ги е преброил той уж по-умен беше - ама се оказа, че и той е влязал в аналогов режим - и е имал съащия проблем с цифрите - също като мен.
петък, февруари 15, 2008
вторник, февруари 12, 2008
Sodom - Sofia 15.09.1991 (по-добре късно отколкото никога)
Винаги съм искал да пиша за този уникален за времето си концерт, когато легендарната зададногерманска траш банда разтърси 15 000+ български метъли и още поне 20 000 мирни граждани - живеещи около стадион Академик.
Наскоро сдобих този невероятен концерт - и го чух отново 10 години по-късно (до преди 10-тина години имах касетата, която се порутчи в дебрите на мазето ми)...
След като се разкараха досадните загряващи групи - родно поизводство - другарят Енджълрайпър се появи на сцената с кървавочервен бас... Погледна публиката (хвана се за главата.. такова чудо не беше виждал никога - както по-късно си призна сам) и извика "СОФИЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ"!!!
Красота... След което забиха Agent Orange - едноименното парче от предишния им албум - което за мое голямо очудване не беше включено в бутлег касетката - производство на Лазаров Рекърдс - записано тайно през микс системата... И тиражирано в 100 (ако не се лъжа) бройки. Всъщност се сещам, че на второто или третото парче им спряха саунда - което ме навява на мисълта, че са започнали да пишат - след онзи проблем със звука... Звучи логично - защото едноименният хит - който почти всички заклети фенове на групата го определят като върховата точка на въпросната група - не беше включен в бутлег летната..
След парчето Exhibition Bout се мерна Венци Кис-а нарисуван като Джим Саймънс... Ендълрайпър го покани на сцената с иронична усмивка - представяйки го като "я... Джим Саймънс от Кис ни е дошъл на концерта..." Готин бъзик с олд скуул рокаджиите от въпросната група - но определено всички завидяхме на Венци, който се качи на сцената рамо до рамо със Содом. Следваха няколко ултра яки парчета - като Iron Fist (кавър версия на едноименното парче на Motor Head), Nuclear Winter, Tired and Red - докато не дойде класическото Remember the Fallen... Едно от най-яките концертни изпълнения - които съм чувал. Парчето започна с почти 3 минутно соло на барабаните и продължи още 8 минути - през които всички ние си спомняхме за загиналите по време на войните... Групата завърши с агресивните класически парчета Ausgebombt и Bombenhagel (последното парче също не беше включено в едночасовата пиратка).. Излизаха 2 или 3 пъти на бис.. Накрая всички бяхме толкова изморени.. Групата едва си стоеше на краката - повече от 2 часа скачаха по сцената, свириха и крещяха.. И ние с тях разбира се... Всичко беше като на сън... Кралете на немския Траш - на родна земя... При това с уникален концерт, който ще остане во век и веков в съзнанието ми...
Ех... Какви времена бяха... В момента звезди като Азис и други проститутки пълнят стадионите - хвърлят гибеци и си мислият, че правят музика...
Кеф... начесох си крастата - може би 16 години, 4 месеца и 29 дни по-късно.. Но все пак по-добре късно отколкото никога
неделя, февруари 10, 2008
За зелниците и тези, които ги раздават
Както е казал народа - не е луд онзи де яде по 2-3.. (или колкото там дойде) зелника, а този, който му ги дава... Интересно защот хората си мислят така... Всъщност - със сигурност тази поговорка не се отнася за съвременната жена, която по принцип се притеснява да "гълта" - защото щяла да напълнее и никой повече нямало да я харесва такава една... дебеличка :) Па камо ли да яде зелници... От друга страна това е някакъв вид метафора - защото народа подтиква същия този потребител на зелници с друга поговорка "Голям залък лапни, голяма дума не казвай..." - тогава водейки се по тази и други народни мъдрости си търсим луди да ни дават по няколко зелника - визирайки "залък" ама не говорим за големи неща... То зависи и от размера... На понятията - но от трета страна когато се напием или изтрезнеем.... или поне сме махмурлии - без значение дали махмурлука е дошъл от яко бачкане, яко пиене, яко ядене или як секс... или всичко останало - с което сме прекалили... мислим по съвсем друг начин. започваме да се чудим на себе си - защо сме прекалили - и се сещаме за въпросните блондинки (и не само) които не гълтат - за да не напълнеят.. и започваме да си казваме, че не са толкоз кухи - колкото по принцип изглеждат на пръв поглед. Основен пример за това, че не е особено хубаво да преяждаш със зелници - е любимата детска приказка за червената шапчица - където кумчо вълчо е изял бабата и внучката - но след това дошъл добрия ловец и му напълнил корема с камъни... дали когато озни, който не е луд - но изяде два зелника ще има късмет или ще бъде прецакан от поредния ловец - не мога да определя - но винаги има подобен риск - т.е. както се казва "риск печели, рикс губи"... от там на таък идва въпроса - какво ще спечели и какво евентуално ще загуби онзи нелудия.. А дали този, който дава зелниците не е провукатор - серирджия... И само ей-така се прави на луд, че раздава зелници или този, който яде зелниците не си дава сметка за последствията - ако има такива.. не знам.. но ще кажа само едно... изпозлвайки поредната народна мъдрост... "три пъти мери един път режи..."
четвъртък, февруари 07, 2008
за живота, за простотата и за всичко останало
В заглавието написах "простотата" - а не "простотията" - ще се опитам да се въздъжра този път от налегналата ме кретения, простотия и идиотщина... но не обещавам.. оределено ще се постарая... поне този път
Увод:
Увода е нещо хубаво... Трябва да кажем за какво иде реч. Да подготвим така да се каже пациентите... Опа... Читателите (ако естествено има такива - ама и да няма на кого му дреме?) какво ще се опитаме да кажем. И ако случайно успеем да го кажем така, както бихме желали - ще се наяваме тайно да ни разберат - както бихме искали... Обаче станаха много "ако" което определено не ми харесва, защото "ако" е думичка с която възпитаните хора говорят за лайна да децата си!
Размисли:
Дали е по-достойно да изграждаш характера си подтискайки достойнството и оставяйки идеите и позицията си на заден план, или е по-характерно да защитаваш идеите на които държиш без да обръщаш внимание на положението в което се намираш? Това е днешната темна на моя монологичен размисъл - която от своя стана води до два (или повече въпроса) - първият е... Какво точно искам? - Много "безотговорен" въпрс. Първо, че е безотговорно да си постяваш сам на себе си този въпрос - без да знаеш точния отговор и воторо - че точният отговор не съществува, защото никой никога не е разбрал какво точно иска. Светът е движен от огромна заблуда - която се простира отвъд нашето въображение, пускайки дълбоки и мощни корени в съзнанието ни - защото всеки от нас се заблуждава, че знае какво иска, но въщност не знае основното нещо, че е получил това, което иска - а дрои не е разбрал, че иска точно това... Но и там не е основния проблем - дори и да разбереш, че си получил нещото, към което си се стремил цял живот - и да осъзнаваш, че всичко, което ти трябва в момента ти е на разположение - не знаеш какво да правиш с него... И от там идва идеята, че започваш да приемаш разни неща - като даденост, което автоматично води до разочарование. От разочарованието идва апатията, която дърпа за ръката антипатият... И в един даден момент се връщаш в начална позиция. Без да знаеш какво искаш.. А още по-малко как го искаш... Въпреки, че никога не си си задавал въпроса "защо" го искаш...
Ако успееш да си отговориш в самото начало на безотговорния въпрос - "ЗАЩО" аджеба искам точно това - нещата ще се изяснят. Но ние, хората не сме свикнали да си задаваме въпроса "защо" - преди да се пожелали нещо, но за сметка на това сме свикнали да си задаваме същия този въпрос когато нещото се е развило и придобило огромни размени (без значение дали е добро или зло - ако изобщо съществуват тези две понятия)... Всъщност "защо" е спасителната сламка на удавника в която той вижда някакъв шанс - уви "шанс" е измислена дума, чиято единствена цел е да поддържа надеждата, която от своя страна е пръв приятел на отчаянието, но просто ние не можем да разберем, че тези две понятия имат еднаква тежест и са равностойни - въпреки, че на нас ни изглежда, че стоят на двата края на една окръжност и така или иначе не можем да пеценим къде свършва едното и започва другото. Поради тази причина си мислим "надеждата" и "отчаянието" са две различни по значение думи, но те са синоними - погледнати от правилния ъгъл на човешкото съзнание. От трета страна стои въпроса "защо" - да ги гледаме от правилния ъгъл, след като можем да ги гледаме с розови... или евентуално тъмни очила - т.е. защо да се надяваме - след като така или иначе ще се отчаяме или защо да се отчайваме - след като така или иначе тайно ще се надяваме - въпреки че изпитваме тягостните окови на отчаянието? Решението на дилемата е много просто - всеки се надява отчайваки се или отчаяно се надява - тези две словосъчетания сами по себе си са еднакви, докато не си зададеш върпоса - защо - т.е. по какъв начин са еднакви? Всъщност това е словосъчетание от два синонима, които са равни по сила - но когато се използват заедно предават двойна тежест на ситуацията - която всъщност не съществува - защото никой никога не се отчайва надяваки се нито надява отчаяно. Просто трявба да си изязни какво иска... Като преди това си изясни ЗАЩО го иска... След което трябва да си изясни КАК го иска и накрая да разберке как да го използва - ако изобщо му служи за нещо...
Заключение:
В същия ред на мисли ще кажа, че токущо си обърках дори собствените понятия (ако изобщо съм имал такива) и се чудя на себе си как може да се опитвам да разбера нещо, което всички го знаем... А това е, че нищо не знаем...
Добро утро и приятни сънища.
сряда, февруари 06, 2008
ВАЖНО!
Чичо доФрор каза...
Оня вика... Хей, младежо, я се стегни малко, никой не те приема на сериозно... - "защо па трява някой да ме приеме на сериозно" мисля си аз... И отговарм
- Слушам тавашир фелб... опа фелшер...
Онзи ми изписва хапчета за подтискане на простотията и вика... "По 3 пъти на ден - ако не помагат по 6 пъти... Ако и по 6 пъти не помагат... И Господ не може ти помогне..."
Ми добре.. Съгласявам се и се чудя защо не мога да бъда сериозен... Какво значи да бъдеш сериозен? Да лицемерничиш и да се правиш на това, което не си? Може би.. Или да се преструваш на дебело парче - покрай което трудно се минава... Да си вирнал нос - все едно броиш звездите и си мислиш, че си най-най... Нещо не е за мен тази работа. Пих си лекарствата... Стана ми... Всъщност чудя се какви точно са тези лекарства.. Едни сини продълговати хапчета.
Мисля си... Този ми е дал виагра май... Ама аз от виагра нужда нямам - ей сега ще я пусна по ебе-й да изкарам некой лев...
От друга страна се чудя... Дали ако съм толкова сериозен - аз лично ще се приема на сериозно, защото дефакто аз за себе си съм си толкова реален, че няма на къде.. А който не ме приема на сериозно... Знаете ли колко му пука... По-добре да си себе си, отколко да замерваш "фейса" си с транспортир...
наздраве :)
вторник, февруари 05, 2008
Върнете си ми таквозинката!
Как може точно МОЯТ IP Address да решат да приватизират - на моят личне блог.. Ей.. Не се накрадаха тези хора... Добре, че имам един съученик - той голяма клечка стана - работи в КАТ... Обаждам му се на служебния... Чувам глас
- Старшина Балев слушам...
- Ще слушаш я.. За кво те е пратила майка ти бе, толостолоб....
- О бисти.. Ти ли си бе?
- Не бе, арменския поп отсреща... Слушай тука.. Ти нали си милиционер... Я виж там връзки едно друго.. Че ми спряха блога заради липса на IP Address-и
- Този блог от коя година е?
- Ами.. Май от 2006....
- Цвят, регистационен номер и модел....
- Чакай бе.. Къв цвят къв модел бе Балееееев?
- Ами... Нали са ти спрели Блога... Ти плащал ли си ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ... Щото най-често за това ги спираме... Всъщност това някоя нова италианска марка спортни автомобили ли е?
- Балев.. Това е интернет страница, където се пише....
- ПРОТИВ ПРАВИТЕЛСТВОТО ЛИ??
- Да, да.. И против Борис Бойков и други модерни резбари - като Славчо КуКу-то от Плеен и Васко (пеераса) наречен Асикс..
- Аха.. Е.. Не мога ти помогна.. Онея братче много силни.. Па и много пари направиха - сори бийсти...
- Е добре... Щом нямаш възможност.. И желание... Аз мислих да почерпя на някой чужда сватба....
- Ми... Тука, батко, са ни гепили за КУРупция на блондинки-вдовици с мерцедеси.. Не знам как става ама никнак като манатарки след дъжд.....
Тряскам телефона бесен... И си мисля за старата българска поговорка - защо на вълка му бил дебел.......
Решавам да проверя все пак какво става - онези маскари тонове IP Address-и гпиха, а на мен ми спряха блогчето - щото заемало цял адрес.. За да го гушне някой от онея - де не се наядоха... Ей... Пият сиромашка кръв - срама нямат... Обаждам се в телеком италия и викам.... "Пронтооооо И Пи Индирицо... маа фака... блого да го връщате що ми фачо за маркучо и ви чупйо тиквото с бастучо - ваща мама..." онази от среща "Коме? Скузи?" - аз си казвам - таа овча мисъл не разбира моят скромен наполитански диауект... ще опитаме по друг начин...
Звъня в дойчевеле - и казвам "Вундербар, аферим чорбаджи, кайне байте блоген, Ай Пй капутен - дойчланд юбер аллес - зик хайл..." и продължавам да се възхищавам на благозвучито на този език, който владея по-добре от предните двама (български и италиански)
От среща казват... "Хайл, Хайл, Хайл" и после свободен сигнал... Аз набирам отново и започвам "Шейзе, шнапс, швепс, шмайзер..... шблоген шпрекен шкапутен Шайпи - шейзе шкайне шбайне шарбайтън.." - аман от шваби ей... поне тоя път ме разбраха - и оная от среща вика "о... я... я... я... вундербар.. фантастиш..." (май обърках линията и пак съм нацелил секс телефон...)
Викам.. Абе ще се обадим на UK телеком - там ще си спийквам яко инглиш браче..
Звъня....
- Хеллоууу... ай ам оне лузър оф тхе блог... плийс ХЕЛП ме... (изкарах оксфордски акцент - да ме помислят за учил и да ми обърнат сериозно внимание)
- Ти бъгарин ли си бе? - ми отговаря поддръжката от среща..
- Ми... да.. Ти да не си пил виагра за познаване бе младеж?
- А.. Кажи кво има, че тука съм малко зает....
- Ами тука.. едно такова.. дайте си ми едно Ай Пи адресче.. че ми спряха блога и ще си купя мечка...
- Готово бе земляк - каза гласа от среща...
Даде ми.. Още си го държа в джоба.. Сядам доволен пред монитора... Гледам вече и блог си имам... Пък и едно ИП в джоба..
И на тоя пич от телекома (ех.. колко съм прост да не го питам как се казва поне) му благодаря най-официално, че ми пусна.... блога.. и ми даде даже допълнителен ай-пи, че в тази криза за адреси братче.. Не знам как ще се оправяме.. Добре, че аз съм гоУема раУта.. И съм свикнал да се оправям сам.. Добре, че онова момченце знаеше български - иначе как щеше да се сети как да ми помогне.. с моят оксфордски акцент един път и двете ми очи бяха с естествени слънчеви очила - марка "бай юмрук" от ливърпул (ама тея ливърпулци кат чуят ЦСКА - /въпреки, че не съм чорбар/ особено с оксфордски акцент - направо стават много лоши.. ей.. не приемат, че просто са по-слабия отбор...)
Лягам си доволен, че си уредих пак таквозинката... ъъъ.. блогчето... за сега съм го избавил от кризата за IP Address-и ама.. Се надявам по-на татък да не се случват отново такива издънки, че ще стана метаУист и ще им пусна Аусгебомт на Содом от 89-та :)
понеделник, февруари 04, 2008
Пишман станах
Пълни мисли на един пълен човек...
По същия начин стои и въпроса с девствените момиченца - едни от които са запечатани с бирена капачка - и без помощ на външен предмет не би успял да ги отвориш - а други са толкова лесни за отваряне, че може да използваш уникалния си инструмент наречен "показалец" - за да си свършиш работата...
Това е бирена капачка:
А това е капачка от бира:
Или с 2 думи вие си избирате как да си отворите бирата... Без значение дали е запушена с бирена капачка или с капачка от бира.
Важен е крайният резултат - а той е... АБЕ... АЗ ДНЕС ЩЕ ПИЯ ЛИ БИРА? или цял ден с някви капачки ще се занимавам?
Наздраве
неделя, февруари 03, 2008
Децата нямат спирачки...
Ще говорим за спирачки.. Или поне - както казва Тодор Колев - за чистачки... Не, че има ужасна разлика между тези две понятия - но все пак децата може и да имат (майки) чистачки, но определено им липсват спирачки... От скоро има нова опция - АБС - но и това го нямат децата.. Кво да ти кажа... Детска работа... То едни чистачки да им бяхме инсталирали... Но кво да се прави без спирачки е нечовешко - да се впуснат в суровия живот - порадти тази причина си остават деца - които приемат нещата по детски. Въпреки, че същите тези деца - могат да правят деца... Защото нямат спирачки - което от своя страна означава размножаването на децата без спирачки и евентуално без фарове за мъгла. Без особено значение на кого му трябват онези жълти фарове, които навремето бяха по-модерни от хисарския поп. Искам да кажа нещо, което до сега никой не е казвал - но като се замисля дори и да искам - остава само желание - без особена инициатива. Алкохолът е враг на спирачките - но замислете се за дрогата. Днес децата не се напиват - с открадната бутилка домашно вино от избата... Днес същите онези невинни англелчета, които нямат спирачки - опъват толкова здраво "леката" тревица... Ходят по разни Пйую-Пйую (техно) партита - вземайки екстази - вместо сен-сен и "шмъркат" кока (разбира се без кола) като за световно... Единствената вина за това са спирачките, които ние родителите сме забавили да им инсталираме... Или просто сме свикнали да казваме "Децата нямат спирачки" - без да търсим причината за това.
Прозорец към света...
Продължавам на татък и си мисля - защо ли е така... После разбирам, че няма никакъв смисъл да мисля - те хората са го измислили преди мен - хвани малоумния потребител, дай му шарения и му кажи "това е добро" - след което хвани още по-малоумните от средностатистическия кретен и им кажи "а това е още по-добро"... По този начин процедират колегите маркетолози от Епъл и Майкрософт... Те са врагове на свободната мисъл и спъват технологиите - връщат ни в миналия век - само с една надежда - да ни затворят (а ако може и ни избодат) очите...
събота, февруари 02, 2008
Изморен съм... (поРезия)
прост съм като вълчи гъз
пипам гола сянка мрачна
копам вулканична пръст
викам себе си отново
крещя без да имам глас
предледвам собствената си особа
пропадам бавно в личен бяс
блъскам с лакти по стените
немощни от дивна скръб
слънце грее за едните
други в ада се пекат...
пием вкусната отрова
що до гуша сме в батак
може би отново в гроба
ще извадиме патлак
че да гръмнем по един път
и да викнем пак УРА
отново персонална злоба
е провесила крила
хиляди сме ний кретени
и множиме се без спир
майче сме олигофрени
и миришеме на кир...
(това стрихо-тровение е посветено на глупостта, която се опитах да опиша с няколко словосъчетания - чудейки се как може всички идиотщини на света да ми идват на акъла - а да не мога да ги събера с няколко думи... в края на "творбата" се вижда и щизофренията на лирическия греой - койо всъщност осъзнава, че не е сам.. и никога няма да бъде сам - защото кретените са много и ще стават все повече.)
При-Каз-Ка...
Събудил се голямият китайски принц един следобед, след бурна злоупотреба с вносни стоки - като гейши и саке - от съседна яМпония - погледнал през схлупения прозорец на високата ку-кула в която се бил разположил, видял едно такова гадно слънце да грее самодоволно... Разни противни п(т)ички да чур...оликат и някаква зелена трева през летните пости на коледния байрам... Разтъркал си сънените цепчици, които по някога наричал очи (вие представяте ли си китайски принц с махмурлук?) - препасал халата - който преди година бил спечелил на руска ролетка срещу много сериозен противник наречен Далай Ламята и скочил с бънджи от ку-кулата - вярвайки, че ще направи изкрено впечатление на любимата си принцеса (с кайма и кашкавал) която димяла примамливо на скарата... Ластика стигнал максималния си капацитет - но халата който принца бил сложил - въпреки зверските усилия на нашия герой да го задържи във вертикална посока - се подчинил по-скоро на Нютоновите теории, отколкото на двете сухи ръце на гореспоменатата императорска особа... В момента в който ластика опровергаваше нютоновите твърдения и доказваше че твърденията за дествия и противодействия - са обратни на часовниковата стрелка и дваж по-слаби по сила - мобилният телефон на принца иззвъ-ня.... "Алооооооо-о-о--о-о-о-о-о о -о- оооо ----о-о-" - каза младжеа.... "Добрите вести идват бързо.." отговори му операторката от ФобиМон (модерен китайски мобилен оператор - известен с безкомпромисното терминиране на терминатори, терминали и термити)...
"В момента съм малко заааааааееееетттттт..." - успя да каже принца (всъщност не съм сигурен дали е успял да го каже или му се е искало да го каже - не съм бил там) след което вносното от КУРея мобилно бижу марка "гнусмаС" - полетя към земята - ревностно защитавайки нютоновите твърдения..
Малко по късно принц Му-Сей-Бе стоеше чисто гол (май забравих да спомена, че освен с мобилния телефон се прости и с трофея на Далай Ламята) пред огледалото - и стискаше в ръце любимата си принцеса, чиито четности и сокове му капеха по коленете... Захапа я за врата - но бързо се отдъпна - принцесата беше още гореща и разтопения кашкавал ми причини таква ужасна болка, че горкия Му беше принуден да изхвърли цялото съдържание на вазата данни - барабар с модерната икибана върху портрета на красивата си сестра от втория брак на доведения му баща и леля му по чичова линия - наречена Мек Хуи. Той обичаше своята сестра... Тя беше толкова красива, че още когато се е родила - генеколога, който я извадил от досдната тясна дупка получил медал за храброст...
Но това нас не ни засяга и при-каз-ка-та свършва до тук.
Събота...
Наздраве.
петък, февруари 01, 2008
Шуми Ма(т)рица
Поради тази причина е заменил модерната думичка - любима на всички фенки на Киану Рийвс и Фантастиката - МАТРИЦА - с по-простата думичка, която всеки един българин (а навярно и циганин) - знае.. Името на някаква река - наречена МАРИЦА... Използвайки и другата кодова дума - Окървавена - вече ни става ясно - за какво точно се говори в произведението... Окървавена е от на стара жена мензиса (която се появява като лирически герой в следващия куплет - "плаче вдовица - люто ранена")
Т.е. всички знаем - че не е особено културно да се казва "Мензис" и използваме по-безобидната (на пръв поглед) дума - "Цикъл"...
След което става пределно ясно, че автора изобщо няма пред вид окървавена река (то кръв в реката е нещо като царевичните пръчици - лапаш нещо - гълташ нищо)...
В следващият си куплет - който со свой род се води трипер.. Опа припев (извинявам се - ама непрекъснато ги бъркам тези две думи - както бъркам и думичките "Сифилистик" и "Филателист".. и разни други де...)...
Та образът на Генерала всъщност е системният администратор, който се бори отчаяно с вирусите които са налазили операционната система на комфитюра... Следват думите "Български чада, цял свят ни гледа" - това е леко преовеличено - защото Биг Брадър се излъчва само по платения канал - но това не означава, че ако програмиста - който се е зациклил с матрицата и системния администратор, който се опитва да бродкастне сигнала - няма да пусне все пак любимата родна простотия в междунарония ефир. После става дума за "Левът Балкански" - който е първи братовчед на Ганьо Балкански - и е останал като нарицателно за най-силната европейска валута... Въпреки опитите на обединена европа и великото кралство - да изкарат по-силна пара от нашите... Моем им кажем на тези - да си държат ЛИРИките и ЕВРЕйските пари там от де са си ги взели.. А оня Франко Швейцарски де освен да продава тоблерони и кукувички с часовници - за друго не го бива.. Да де.. ако и ние перяхме като биляна платно - капитала на целият престъпен свят (а не само на собствения - както е в момента) нашият ЛЕВ щеше да победи в този бой "Великански" - но не би... Ордите душмански ги знаем кои са... Това са колегите от Детска Педагогическа Стая - наред с Доганизатора и разни други кълцани моркови...
В следващия куплет виждаме словосъчетанието "Млади и Знойни" - всъщност автора е имал пред вид "Гнойни" - заради пъпките недоебки, които са излезли на главните герои - защото ги е ковнала сценичната треска и не могат се изпраскат пред уеб-каметрата (освен ако 5 000 000 абоната не пуснат по един СМС с думите "изтискайте си пъпките")... и куплета свършва в "Лаври да берем" - всъщност ще берем ЛАРВИ на разни мравояди и техните близки, но няма да задълбавам повече скритата същност на този така важен за историята и науката куплет. Ще се опитам да продължа на татък ама паметта ми изневерява (добре, че не съм женен за нея) и ще кажа, че амй пак следваше системния администратор с противозачатъчните.. Опа антивирусните продукти, който токущо се е спънал в едни от кабелите на оптичната наземна линия до Парижките Потайности и е спрял интернета на хората от Париж - и поради тази причина колегата Юго нарича парижани с цветущото наименование "Клетниците"... Ако някой не е чувал за тях - значи не е спал с Парижката Света Богородица - и ще бъде заклеймен от папата - по който с Делиан стреляхме миналата година...
Евопа дойде у нас...
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея"
Ще продаваме кучето...
Един ден майката на приятелчето си говори с майка ми и споделя следният наистина болезнен момент в живота си... Казвайки, че в къщата си има двама идиоти.
"Казвам му на моя мъж... Кажи на малкия, че съм бременна.. И ще имаме бебе - да се подготви психически детето - и чувам следния диалог:
- Ей Петко.. Я ела тука бе.. Ела ти кажа ена раута....
- Хехе.. Кажи бе тате?
- Стягай се моето момче.. Ще продаваме кучето.. Ще купуваме бебе!!
- Стига бе тате.. Кво ти е направило кучето бе?..
Идиоти ти казвам... Баща и син идиоти... Дано следващото не е кретенче като онези двамата..."
Всъщност следващото също се оказа мъжко... И победи и баща си и батко си от идиотизъм.. Но и това е друга тема, която ще засегна някой друг път.
Обаче мисля да ви разкажа някога за детето чудо - наречено Чочо... Но ще видим дали ще имам време и желание. Или ще запазя историите му само за лична консумация.
поздрави.
Разгеле
Сънувах сън...
четвъртък, януари 31, 2008
днес ми се пише...
Лека нощ!
Луд умора няма...
Няма да споменавам конкретни имена и ситуации - но наскоро си говорих с барабаниста на една българска група (същата лично на мен ми дава/ше?/ яко кеф) - която сама по себе си не съществува от години..
Идеята е следната... Вокалчето на групата се самовлюбил, купил си някъв кирлив мерцедес Е класа, пропушил пури (с или без мустак не се знае за сега) и започнал да сее на ляво на дясно болните си амбиции за избиване на жилищни (и некви други) комплекси - пеейки (или опитвайки се да пее.. не е още ясно) родна чалга - с лек рок мотив.. С две думи пича хептен обърнал резбата - събрал някви съмишленици и задрусали рок-чалгичка.. Която всъщност си е чиста чалгичка - без особено допирни точки с рока в един или друг вид. Следващата стъпка предполагам е съвместно турне с колегата му Азис или поне другия любим на цял един народ палячо наречен Славчо от КуКу...
всъщност какво ли се очудвам, след като Металика започнаха да жулят яко кънти (т.е. американска чалгица) - защот родният рокаджия да не запее Камъните Падат с лек турбо-ловър рок мотив.
Доколкото знам основните хора (за да не казвам членове.. че член отдавна е мръсТна мумица в омайната и сладка реч) от бившата група най-категорично са отказали да му сътруничат - но онзи в момента пуши пури в долнопробни кръчмета из пресечки на бул. Витоша и се бие в бръснатите цици колко велик рокаджия бил (бил е минало свършено незапомнено от никой време.. нещо като малкото име на америкаснки президент от близкото минало, който го освиркаха публично насред белия дом)
UniBG
Та ще ги стигнем и задминем дори - без да се замислим, дори и сме го направили без да го помислим.. Но едва ли е това, което по принципн дефакто стана ясно на останалите. Чудя се дали мога да продължавам в същия дух да редя някакви думички, без да казвам нищо, пък и да кажа, кой ли ще го прочете, а и дори да не го прочете нищо не е загубил.. Или спечелил... Понякога идеята е твърде безсмислена за да се нарече идея или по-скоро идЕотщина - което от своя стана е по-голямата кака на идеята по време на идеологическата пропаганда и времената за които не помним, пък и да помним не ровим... Ала бала.. Днес ми се пише... Но ще пиша по-бавно и без това (по)читателите ми не могат да четат бързо - ако изобщо могат. Всъщност и аз не мога да чета - аз съм писател, не читател.. Четенето е за онези де още не са се научили да пишат, но тук май всички пишем - другарят Хилендарски би ни завидил за уменията, даденостите и преди всичко взетостите, които ние сами сме си причинили...