И без това не знам какво е точно, но ми направи лошо впечатление в непостоянството, което изпитвам към тази така жизнено важна задача на моята индивидуалност - да си пиша простотии.. Особено ако някой (не вярвам да има такъв, но все пак тайно се надявам) ги чете. С няколко думи.. Все още съм жив и (надявам се) здрав. В пълна бойна готовност - едва ли не. Ще се готвим за бой... С тиранина и по-малки пирани (дребни риби - може би) и такива истории. Опитвам се да бачкам, но нещо не ми се отдава, опитвам се да пиша, но това изобщо не го мога, опитвам се да бъда сериозен, но никой не ми вярва... Поне успявам въпреки всичко да бъда себе си, а какво по-важно от това, да става така както го усещаш? Не съм особено сигурен, че става - там очевидките ще си кажат мнението - а за усещането - и там е спорен върпос, но най-важното нещо в света е това, което сам решиш, че е най-важно!
Поздрави :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар