днес ми се пише...

Толкоз много ми се пише, че ако и толкова ми се четеше можеше да си завърша основното образование без да се замисля.. Седя и се чудя - как може да седя и да се чудя - вместо да измисля нещо, което си заслужава да си заслужи заслугите. И така или иначе не го измислям - а дори и да го измисля да не съм луд да го напиша. Всъщност май не ми се пише - а си педавам някваква важност - че и трявба да си вярвам. Т.е. повярвах си. Тъпо е да ти се прави нещо, а да не занеш точно какво - и в момента в който разбереш, какво ти се прави да си кажеш - това е тъпо... Защото аз разбрах какво ми е правило от толкоз време - и наистина е тъпо... Аре като се върна от кенефа ще продължа... Отново тук - до къде бяхме стигнали? А.. Да... Тракам си аз по клавиатурата - като сополакно с по паважа с лагрна количка и мисълта ми е текнала - като чернобилски дъжд - онзи дъжд де ни поливаха на първи май - докато викахме "ура" и махахме весело с червени байрачета и надути презервативи (щото по него време имаше криза за балончета - от СССР бяха объркали пратките и вместо първомайски балончета - пратиха негърски капути - но това някой друг път ще го дискутираме)... Махаме си ние руските балончета и щастливо пеем социалистически химни и не подозираме, че благодарение на този дъжд ще се изградим като любители на този така прогресиращ социален стой. Всъщност на "запад" е модерно да си социалист.. Дори комунист. Да де, тях не са ги поливали с радиоактивен дъжд и не са им раздавали второкачествени презервативи - вместо балони - но щом ги влече - може и това да им се случи... Ако не на тях самите - то на децата им. Не, че им го пожелавам, но както е тръгнало процеса ще стане необратим...
Лека нощ!